Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Догади ми се. Огледах се наоколо, опитвайки се да се стегна и да видя кой бе станал свидетел на това как Рейес счупи врата на мъжа. Сега складът бе почти празен. Няколко изостанали стояха в сенките, предимно охранителите и някои от работниците, лицата им бяха замръзнали в шок, докато гледаха умрелия тип.

Тогава Рейес се изправи. Сграбчи якето ми и ме разтърси, за да се осъзная.

— Какво ще е нужно, за да те накара да ме послушаш?

Колосалният прилив на адреналин, който бе претоварил организма ми, се нуждаеше от място, на което да отиде. С всяка частица сила, която притежавах, аз го изблъсках, втурнах се към стената и изпразних съдържанието на стомаха си върху циментовия под.

Беше странно. Никога не бях реагирала така, когато ме нападаха. Обикновено бях много по-сдържана. Или ако не сдържана, то поне вертикално изправена. Но този път едва можех да стоя права. Светът се завъртя около мен, когато стомахът ми се разбунтува. Това би обяснило треперенето и необяснимия импулс да се свия на две. Но защо? Защо сега? Защо този мъж?

Рейес не ми остави време да приключа, да си поема дъх. Отново сграбчи задницата на якето ми и ме задърпа към вратата. Помислих си да се боря с него, но това би отнело енергия, която изглежда не притежавах. В хватката му се чувствах като парцалена кукла, крайниците ми висяха отстрани, отпуснати и безполезни. Затова започнах да споря вместо това. Винаги имах енергия да споря.

Избърсах устата си в ръкава, преглъщайки следващото надигане на стомаха ми, и казах с приглушен глас:

— Пусни ме.

Той не го направи. Продължи да ме влачи по пода като използван парцал. Усетих отношението му като ненужно и безпричинно, но борбата с гаденето източваше цялата ми умствена енергия.

Успях да изрека няколко думи измежду повдигането и преглъщането.

— Какво беше това?

Знаех, разбира се, но беше прекалено нереално. Прекалено ужасно, за да успея да го приема. Нямах представа, че хората наистина могат да бъдат обладавани. Предполагах, че бе филмов похват, който да те накара да настръхнеш и да сънуваш кошмари. Или нещо, което свещениците казваха, за да дължат енориашите си в правия път.

Но този мъж бе обладан, това бе толкова сигурно, колкото и това, че стоях там. Или, ами, че бях влачена по пода.

Бяхме на половината път до вратата, когато Рейес ме завъртя, за да застана пред него, стискайки раменете ми в мъртвешка хватка, изражението му бе по-гневно, отколкото, да кажем, разбиращо. Затова, естествено, се издразних. Току-що бях повърнала. Нямаше ли чувство за благоприличие? За съжаление в момента не можех да направя нищо по въпроса. Преглътнах отново и се опитах да избутам ръцете му.