Политичестки ред и политически упадък [bg]

Правовата държава се оказва отлична платформа за икономическо развитие, защото защитава частната собственост и постановява изпълнение на договорите. Макар властта на германския кайзер да е „абсолютна“, но той не може Произволно да конфискува имотите на своите граждани или да се намесва в съдопроизводството, благодарение на което Германия се индустриализира с бързи темпове през периода 1871 – 1914 г. и в много отношения изпреварва Великобритания като водеща европейска индустриална сила.

Едва след две опустошителни световни войни и след основаването на Западна Германия през 1949 г. най – накрая е изградена консолидирана либерална демокрация. Но през целия този период, както и след 1989 г., когато Германия отново е обединена, тя разполага с изключително компетентна държавна администрация, което намира отражение в нейното първокласно управление. С други думи, Германия изгражда силна държава и върховенство на правото още в самото начало далеч преди изграждането на отговорно управление. Причината за това е, че пруската държава, която е предшественик на съвременна Германия, води през продължителен период от време редица войни със своите съседи, които са от жизненоважно значение за нейното оцеляване, подобно на династията Цин, обединила Китай през 221 г.пр.Хр. Както видяхме в първи том, войните създават стимули за ефикасно, меритократично управление за разлика от икономическите стимули и следователно допринасят за изграждането на модерна държавност.

Военна диктатура вероятно е подходящо определение на германската държава по време на Вестфалския мирен договор през 1648 г., сложил край на Трийсетгодишната война. По това време територията на съвременна Германия е разделена между десетки малки суверенни държави, условно обединени в рамките на транснационалната Свещена Римска империя. Военните диктатури са характерни за региона поради факта, че твърде малко от тези държавици са достатъчно силни, за да облагат с данъци собственото си население, да набират професионална армия или да упражняват легитимна власт. Вместо това династичните владетели предпочитат да наемат въоръжени наемници и да им заплащат с взети назаем пари; когато средствата се изчерпват, тези въоръжени групи се прехранвали с грабежи и плячкосване. Когато тези армии не реквизирали храната на нещастните селяни, те унищожавали посевите и инфраструктурата, за да предотвратят използването им от противниците. По време на Трийсетгодишната война гладът и болестите намаляват градското население в Германия с една трета, а населението в селските райони с две пети.