Убийството на Линда [bg]

— Кажи нещо повече за онзи, дето натупал жената си — поиска Бекстрьом.

— В момента бил извън града на почивка със същата тази жена. Според колегите и съседите им бракът им бил щастлив.

— В такъв случай няма да има нищо против да даде проба за ДНК — отвърна Бекстрьом. „Щастливите хора не отказват подобни дреболии“, отсъди той наум.

— Един от тях събуди любопитството ми — призна Кнютсон. — Казва се Мариан Грос и е от полски произход, на четирийсет и шест години, дошъл е в Шведи като дете, били са политически бежанци. От 1975 година има шведско гражданство. През зимата са повдигнали обвинение срещу него за заплахи, сексуален тормоз — или злоупотреба, както се нарича, както и за други провинения. Живее сам, няма деца, работи като библиотекар в градския университет.

— Чакай малко, Кнютсон — Бекстрьом вдигна длани да го спре. — Профилът му крещи, че е мека китка. Мариан. Що за човек се казва Мариан? Библиотекар, живее сам, няма деца. — Бекстрьом размърда красноречиво кутрето си. — Предлагам да поговорим със „сестричката“, която е подала иск срещу него.

— Искът е подаден от негова колежка, по-млада с петнайсет години — уточни Кнютсон.

— Уф — въздъхна Бекстрьом. — Още една библиотекарка! Какво толкова й е направил? Показал й е полския си кренвирш на коледното парти на университета?

— Изпратил й е няколко анонимни имейла и съобщения, които лично аз намирам за изключително неприятни. Обичайните мръсотии, но се долавя и заплашителен тон. — Кнютсон поклати глава и по лицето му се изписа отвращение.

— Обичайните мръсотии? — Бекстрьом го изгледа с любопитство. — Не може ли да си малко по-… — и той размаха подканящо дясната си ръка.

— Може, разбира се — въздъхна дълбоко Кнютсон. — Ще ти дам няколко примера. Изпратил й е дилдо на работното място: най-големият модел в черно с прикрепено анонимно писмо, в което уточнява, че за изработката на дилдото са използвали отливка от пениса на подателя.

— Нали каза, че бил поляк? — изсумтя Бекстрьом. — Да не е далтонист? Сигурно лъска до припадък.

Бекстрьом избухна в смях и шкембето му се разтресе.

— Изпращал й е писма, в които разказва как я е следил из града и в библиотеката и какво мисли за избора й на бельо. Това достатъчно ли е? — попита Кнютсон.

— Звучи ми като съвсем обикновен гей — отвърна Бекстрьом. „Кое ли е разнежило така милия Ханс? — запита се той. — Да не е отскочил до кабинета на кризисната терапевтка?“