Warcraft - Нощта на Дракона

— Можеш да ме наричаш Крас, дете.

Екзотичните й очи се присвиха от лека усмивка.

— Крас… мога ли да поставя ръка върху гърдите ти? Няма да те нараня. Това е знак на доверие за последователите на моя Орден.

Той кимна. Ириди постави ръка върху робата му и затвори очи. Крас усети лека топлина. Но се сепна и бързо се отдръпна. Дренаята отвори очи, а лицето й изразяваше пълно удивление.

— Ти не си това, за което се представяш, Крас!

— Не — отвърна драконът-магьосник. — Нито пък ти.

Въпреки малкия й номер, той не изпита гняв и дори се възхити от нея. Не беше очаквал подобно заклинание от дренаи, пък бил той заклинател или жрец. Явно Ириди притежаваше редки способности дори за вида си. Крас си спомни за жезъла й. Той познаваше наару достатъчно добре, за да знае, че не са й го дали без причина. Жрицата почтително се наведе и се подпря на едното си коляно. Този жест смути Крас — той не желаеше никой да му отдава чест.

— Изправи се — настоя той.

Ириди го послуша, но без да бърза. Тя продължаваше да го гледа с широко отворени очи, сякаш се опитваше да си представи истинската му същност.

— Повелителю на въздуха, простете ми, че Ви атакувах…

— Няма какво да ти прощавам и не ме наричай с подобни титли.

Тя поклати глава.

— Но ти си един от крилатите… — тя затвори за кратко очи и продължи. — Ти си един от тези, които следват каузата на живота…

Крас все повече се удивяваше от жрицата. Беше научила всичко това само от едно докосване. Той се зарече повече да не позволява подобен допир, в случай че отново някой дренаи го пожелаеше. Макар че Крас вече разбираше донякъде как някой е успял да го проследи, въпреки защитите му и се закле, че оттук нататък ще бъде невидим дори за дренаи, все още оставаше въпросът какво всъщност правеше жрицата в тази забравена земя. Но преди да успее да попита, изведнъж сякаш меч прониза сърцето му. Страшната загуба, която почувства при елиминирането на следващото му копие, го разтресе… и явно не беше само едно, а две.

— Велики! — възкликна Ириди и се присегна към него. — Какво те мъчи?

Крас едва стоеше на краката си. „Две от копията ми си отидоха толкова бързо… и сякаш почти едновременно! Какво се случваше? Какво…“

Крас изгуби съзнание. Ириди сграбчи немощното му тяло точно преди да се свлече. Тя нямаше представа какво се бе случило. Достатъчно беше объркана, след като разбра, че фигурата, която толкова безразсъдно беше атакувала, се оказа нещо много по-голямо, отколкото си представяше и определено не беше слабият елф, когото беше зърнала отдалеч, чак от Дренор. „Един от повелителите на въздуха… червен дракон…“

Ириди не можеше да повярва, че бе нападнала толкова древен левиатан. Жрицата се съмняваше, че е можела да надвие Крас — поне знаеше, че това не е истинското му име — и припадъкът му беше сигурно доказателство за това. Явно от самото начало е бил обезсилен, най-вероятно от това, което го повали сега. Ириди подхвана безчувственото тяло на Крас и го довлече до един нисък хълм.