Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Веднага щом се увери, че го е оставила на сигурно място, тя започна да търси начин да му помогне. Нямаше видими знаци от нараняване. Тя коленичи и постави ръка на няколко сантиметра от главата му. Нямаше намерение да прави подобно нещо, но това бе най-добрият шанс бързо да разбере какво се случва.
Едва бе успяла да се концентрира, когато в съзнанието й нахлуха образи и гласове. Над него се беше надвесил червенокос човек, явно магьосник. Рогата, издължена фигура, наподобяваща нощен елф — и то друид, за какъвто само беше чувала, но не бе виждала с очите си. Още един, малко по-светъл женски елф — воин, чийто образ по някакъв странен начин беше свързан с мъжа. Гласовете се смесваха с образите.
„Ти си готов да жертваш всичко заради нея, не е ли тъй, Кориалстраз?…“ „Мислех, че си мъртъв. Дълго време те оплаквах…“ „Такова доверие ли имат в мен? След като останалите загинаха?…“ „Точно ти трябва да разбираш нуждата да открия истината.“
И още други лица. Белязани и изтощени от война. Още един нощен елф… Ослепеното му лице за миг й напомни страшните истории за демона Илидън. Благороден паладин. Арогантен млад мъж. Млада, русокоса жена, в чийто очи се четеше както невинност, така и някаква голяма тайна. И най-вече… образ, който се сменяше — от невероятно красива жена с изпъстрена в златисто червена коса и с елфски черти като на самия Крас — до неостаряващ огромен червен дракон. В огнените коси на жената бяха вплетени есенни листа, но това, което порази Ириди, бяха дивите й кехлибарени очи — очи, изпълнени с мъдрост и хумор, до които жрицата никога нямаше да може да се докосне през краткия си живот… и като че ли тези очи принадлежаха на самия червен левиатан.
Твърде важни бяха спомените на този древен дракон в смъртна форма. Ириди вече знаеше истинското му име и почетното място, което заемаше до тази, за която знаеше, че притежава невероятна сила.
— Ти си Кориалстраз — прошепна Ириди. — Първият консорт на… Изражението на живота?… И пазител на младите раси…
Тя не можеше да сдържи вълнението на гласа си.
— Ти си другар на Азерот точно толкова, колкото и на нея и ги обичаш толкова много…
Но не това търсеше тя. Трябваше да разбере какво го мъчи. За съжаление, първо трябваше да отстрани тези спомени. Тя не желаеше да нахлува в миналото на дракона, но нямаше друг избор. Не само че не можеше да остави някого в нужда, но Ириди усещаше, че Крас — който предпочиташе това име в човешката си форма — играе някаква роля в нейната мисия.
Старейшините на Ордена й я бяха научили, че всичко се случва с причина — дори избиването на толкова много дренаи от орките още в ранните срещи с това бедствие, което буквално беше разкъсало Дренор. Наару също бяха подчертали този факт. Не, Ириди трябваше да помогне на Крас не заради него самия, а заради себе си.
Но в съзнанието й се появяваха други спомени, един от които особено я притесни. Тя видя огромен град на брега на зловеща, тъмна вода. В тази вода се образува водовъртеж, който погълна града, засмуквайки безброй живи същества, преди самата вода също да ги последва в бездната. Ириди почувства злото на Пламтящия легион… и на нещо още по-старо и ужасно от него, което се криеше в мрака.
Жрицата се бореше със спомените и гласовете, търсейки това, което беше по-важно за сегашния момент… И го откри. Част от дракона буквално липсваше. Беше само малка частица, но болката от унищожаването й беше ужасна. Но дори след като дренаята разбра това, неясната бездна в съзнанието на дракона изведнъж се разрасна. Свързана с жертвата, жрицата също попадна под удара. И макар атаката срещу нея да беше само периферна, тя бе достатъчна, за да я отблъсне назад.
Ириди се строполи. Борейки се със замайването и болката, тя мигом се огледа наоколо, уверена, че каквото и да ги беше ударило, вече ги връхлита директно. И макар да не видя нищо, Ириди усещаше, че времето им изтича.
— Велики!
Тя го сграбчи за раменете, напълно неподобаващо за жрица и силно го разтърси.
— Велики! Крас! — в отчаянието си тя продължи: — Кориалстраз!
Драконът-магьосник помръдна, но не се събуди. Усещането й за наближаващата опасност се усили. Без никакъв друг избор, Ириди с усилие успя да повдигне тялото на Крас и го повлече далеч от това открито място.