Кралят на моста

— Получих известието ти чак снощи, бабо. Дойдох веднага.

— Ха! — Жената обърна глава и се изплю — храчката прелетя над градината и се лепна за ствола на едно дърво. — Обзалагам се, че хич не си бързал да стигнеш. Или това, или короната ти е натежала.

Арен скръсти ръце.

— Нямам корона и ти много добре го знаеш.

— Беше метафора, глупак такъв.

Лара закри устата си с ръка в опит да не се разсмее. Движението обаче привлече вниманието на старицата, въпреки че беше с гръб към Лара.

— Да не би пък внукът ми да се е забавил, защото е бил зает да ти чисти устата от бълвоч, а, принцесо?

Лара примигна.

— Подуших те от сто метра, момиче. След всичките години в пустинята стомахът ти не харесва морето, нали?

Лара пламна и хвърли поглед на дрехите си, които още бяха влажни от падането й в морето. Когато отново вдигна поглед, бабата на Арен се беше изправила. На лицето й играеше развеселена усмивка.

— По дъха ти познах — обясни тя и Лара едва се сдържа да не стовари крак върху този на Арен, когато той също скри усмивката си в шепа. Старицата забеляза.

— Малко морска болест нямаше да я убие, идиот такъв.

Не трябваше да поддаваш.

— Взехме предпазни мерки.

— Другия път я остави да повръща. — Погледът й се върна на Лара. — Всички ме наричат Бабинка, така че и ти ме наричай така. — Тя посочи с пръст един от стражите. — Ти оскуби и подправи пилето. А вие двамата — вирна брадичка към други двама — наберете зеленчуците и ги измийте. А ти — измери Лия със стоманен поглед — вземай коша с прането и се захващай. Да си свършила, преди да тръгнете.

Лия отвори уста да възрази, но Бабинка я изпревари.

— Какво? Да не ти е под нивото да бършеш лайнени следи от гащите на една старица? Преди да кажеш „да“, не забравяй, че съм ти бърсала насрания задник повече пъти, отколкото мога да преброя, когато беше бебе. Радвай се, че поне някои неща все още мога да правя и сама.

Високата жена се намръщи, но не каза нищо, само взе коша и изчезна надолу по хълма, за да донесе вода.

— Предполагам, че Джор е отишъл да ми разсейва ученичките. — Наложи се Бабинка да посочи празното място, където бе стоял Джор, за да забележи Лара, че се е оттеглил незабелязано. — Не може да проумее, че не се интересуват от дърт развратник като него.

— Момичетата ти могат да се грижат за себе си — изтъкна Арен.

— Не това имах предвид, нали така? — Бабинка затвори портата към градината и тръгна към тях. Косата й бе с цвят на сребро, а кожата й беше набръчкана, но очите гледаха ясно и остро, когато ги присви срещу внука си. — Покажи си зъбите!

Излаяната заповед накара Лара да подскочи, но Арен без колебание се наведе и отвори уста, за да огледа Бабинка равните му бели зъби. Тя изгрухтя доволно и го потупа по бузата.

— Добро момче. Сестра ти къде е? Пак ли ме избягва?

— Зъбите на Ана са здрави, бабо.

— Не ме притесняват зъбите й. От Харендел поискаха ли я вече?

— Не.

— Ти въпреки това им я прати. Ще покажеш добра воля.

— Не. — Думата прозвуча като изръмжаване, което изненада Лара.

Той едва ли възнамеряваше да наруши договора със северното кралство. Особено след като бе приел без възражения да изпълни собствените си задължения по същия договор.

— Няма нужда да глезиш Ана, момче. Тя може сама да се грижи за себе си.

— Това е между мен и нея.

Бабинка пак изгрухтя и плю, преди да се обърне към Лара.

— Значи това ни е пратил Сайлъс, така ли?

— Много ми е приятно да се запознаем. — Лара наклони глава, както би направила в знак на почит към някоя маридринийска аристократка.

— Ще видим още колко ще ти бъде приятно. — С по-бързо движение, отколкото Лара би повярвала, че е възможно за толкова стара жена, Бабинка я хвана за хълбоците, завъртя я наляво и надясно и после прокара ръце нагоре-надолу по тялото й, преди Лара да я плесне.