Кралят на моста

— Научи се. — Резкият тон на старицата разкри пълна нетърпимост към оплакванията, с което й напомни за учителя Ерик.

С движение, рязко като тона й, Бабинка дръпна завесата, скриваща един от прозорците, и стаята се изпълни със слънчева светлина. Тя направи знак на Лара да се приближи към нея.

— Имаш очите на баща си. И тези на дядо си.

Лара сви рамене.

— Цветът на очите ми е дребно доказателство, че наистина съм принцеса на Маридрина.

— Не говорех за цвета. — Бърза като змиите в клетките си, Бабинка хвана Лара за брадичката. Пръстите й се впиха болезнено в челюстта й. — Ти си лукава малка гадинка, същата като тях. Все търсите начин да излезете напред.

Лара едва преодоля импулса да се дръпне и се втренчи в очите на старицата — бяха със същия лешников цвят като тези на Арен. Но това, което видя в тези очи, беше съвсем различно от онова, което виждаше в очите на Арен.

— Говориш така, сякаш познаваш семейството ми.

— Като млада бях шпионка. Дядо ти ме взе в харема си. Имаше най-зловонния дъх, който някога съм подушвала у мъж, но аз се научих да сдържам своя и да мисля за Итикана.

Лара примигна. Тази жена бе проникнала в харема като шпионка? Самият факт, че това е възможно, бе тревожен, но в кралския харем влизаха само най-красивите жени, а Бабинка беше…

— Ха-ха! — Смехът на старицата я накара да подскочи. — Невинаги съм изглеждала като последната стафида в купата, момиче. Едно време бях голяма красавица. — Пръстите й се впиха още по-жестоко в брадичката на Лара. — Затова не си мисли, че не знам как използваш лицето си, за да постигнеш целите си. Или целите на страната си.

— Тук съм, за да поддържам мира между Итикана и Маридрина — отвърна хладно Лара и се замисли дали няма да се наложи да открие начин да обезвреди старицата.

Беше сигурна, че може да манипулира Арен и свитата му, но Бабинка бе съвсем друго нещо.

— Това кралство не е създадено от глупаци. Баща ти те е пратил да плетеш интриги, но ако си мислиш, че не те държим под око, се лъжеш.

В гърдите на Лара припламна безпокойство.

— За Арен честта е много важна, затова той ще удържи на думата, която ти е дал, каквото и да му струва това. — Бабинка присви очи. — Аз обаче и пукната пара не давам за честта. Единственото, което ме интересува, е семейството и ако сметна, че си заплаха за внука ми, и за миг не си помисляй, че няма да ти спретна някоя злополука. — Усмивката на старицата разкри два реда бели зъби. — Итикана е опасно място.

„А аз съм опасна жена“, помисли си Лара, преди да отговори:

— Арен ми се струва напълно способен да се грижи за себе си, но оценявам откровеността ти.

— Не се и съмнявам. — Очите на Бабинка сякаш се врязаха в самата й душа и Лара изпита известно облекчение, когато старицата дръпна отново завесите и посочи вратата. — Той ще иска да се прибере с прилива. Харендел превозва добитък, а Арен мрази крави в моста.

„Защото не му носят пари“, каза си с горчивина Лара. Не можа да се стърпи да не попита:

— И защо?

— Защото, когато беше на петнайсет, няколко говеда го стъпкаха по време на годишното прехвърляне. Три пукнати ребра и счупена ръка. Ако питаш него обаче, най-лошата част е била, че му се наложи да остане при мен, докато оздравее.

Годишно прехвърляне ли? Какви ги говореше старицата? Единствената причина, поради която караха добитък през моста, бе, че баща й бе организирал продажбата му в Северен пост. Не за пръв път я обзе тревога заради разминаването между нещата, които знаеше, че са истина, и онова, което виждаше и чуваше в Итикана. „Добитъкът трябва да беше продаден на Валкота или някое друго кралство“, реши тя. И натоварен на кораби, за да не се налага да минава през Маридрина. Въпреки че във Валкота също гледаха много добитък и не й беше ясно за какво им е да го внасят.

Лара отблъсна тази мисъл и последва Бабинка навън, където ярката слънчева светлина я заслепи за миг, но когато зрението й се проясни, видя намръщения Арен да простира дрехи на едно въже, а Лия да коленичи до коритото за пране с гневен поглед.

— Виждам, че имаш пропуски в образованието, момче. — Бабинка се намръщи към един чаршаф, от който капеше вода.

— Нямам нищо против да призная, че имам някои недостатъци — отвърна Арен и дръпна ужасено ръка от чифт доста широки долни гащи, които Лия се опитваше да му подаде.