Защото вярваш в любовта

— И аз възнамерявам да сторя същото.

Двамата отведоха конете си в обора. Там гореше лампа и веднага забелязаха Колин Мелбърн, който се беше проснал по лице в сеното и шумно хъркаше. Конят му, още оседлан и с юзди, стоеше до него и го зяпаше равнодушно. Кенет коленичи и го прегледа.

— Пиян като лорд — съобщи с крива усмивка той.

— Какво каза? — попита ледено Майкъл.

— Добре де — ухили се, Кенет, — пиян като някои лордове. Теб никога не съм те виждал в това състояние.

— И няма да ме видиш.

— Въпреки това трябва да му признаем едно: останал е на седлото, докато се е прибрал вкъщи. Това прави чест на кавалерията.

След като се погрижи за коня си, Майкъл се зае с жребеца на Мелбърн. Животното не биваше да страда само защото господарят му бе прекалил с алкохола. Когато свърши, Кенет вдигна пияния на крака.

Колин се събуди и попита завалено:

— Вкъщи ли съм вече?

— Почти. Трябва само да изкачите стълбите.

— Проклетата пехота идва да ме спаси. Явно и вие можете да бъдете полезни, момчета. — Колин направи крачка към изхода и се олюля.

Кенет го сграбчи за раменете.

— Помогни ми, Майкъл! Не мога да се справя сам. Трябва да го отнесем в спалнята му.

— По-добре да го оставим тук — предложи Майкъл. — Нощта е мека, а в състоянието, в което е сега, няма да има нищо против.

— Катрин сигурно се тревожи. Тази вечер мъжът й трябваше да си бъде вкъщи.

Това беше вярно, затова Майкъл улови дясната ръка на Мелбърн и я преметна през рамото си. Колин вонеше не само на порто, но и на парфюм. Явно се беше забавлявал с жена.

Той се опита да игнорира факта, че този пиян глупак е съпругът на Катрин. Че има право да я милва, да притежава тялото и, макар че постоянно мени партньорките си в леглото…

Стисна зъби и двамата с Кенет измъкнаха пияния през вратата. Съживен от чистия въздух, Колин обърна глава към Майкъл и му намигна.

— О, благородният полковник! Много съм ви задължен.

— Не се притеснявайте — отвърна кратко Майкъл. — Бих го направил за всеки.

— Не сте прав — възрази Колин. — Правите го за Катрин, защото я обичате.

Майкъл се вцепени.

— Всички я обичат — продължи завалено Колин. — Почтеният сержант Кенет, верният Чарлз Моубри, даже проклетият херцог — всички са влюбени в нея. Всички я обичат, защото е съвършена. — Той се оригна шумно. — Знаете ли колко трудно се живее със съвършена жена?

— Стига, Мелбърн! — изсъска Кенет. Колин продължи безпощадно:

— Обзалагам се, че Ваше благородно лордство гори от желание да се потъркаля с Катрин в сеното и да ми сложи рога.

Майкъл спря и стисна юмруци.

— За бога, човече, млъкнете! Обиждате съпругата си!

— О, аз знам, че тя няма да го направи — увери го ухилено Колин. — Не напразно я наричат Света Катерина. Знаете ли защо са обявили истинската Катрин за светица? Защото жалката уличница…