Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Чрез ангарията и страха от затвора собствениците на маданите успявали да изсмукват и последните сили на безправната рая. Самите маданджии били обирани от самоковския аянин, откупил с пари високия си пост. Аянинът на свой ред бил оскубван като петел от султана. Тъй златото текло към Истанбул. В аспри и пари, в пари и грошове, в грошове и златни алтъни. Към края на XVIII век 3 аспри били равни на една пара, а 40 пари правели един грош. Към 1793 година, когато Мехмед Емин ага бил самоковски аянин, покупателната сила на един грош била твърде висока, дори невероятно висока от гледището на една по-късна епоха. Грошът в онези години струвал почти колкото златният алтън в по-ново време.
Ето размера на ежегодната вноска на Мехмед Емин ага, самоковски аянин по благоволението на султана, към хазната на всемилостивия баща на всички правоверни: „200 кесии акче пари в брой (едно кесе акче има 500 гроша) плюс 2 000 коча и 5 000 кутла добро жито (едно кутло има 30 оки), плюс 10 000 оки топено масло, плюс 2 000 оки чисти лоени свещи, изработени в Самоков“. Извлечението е от хрониката на Арие, а членовете на тоя род са били банкери, с усет към цифрите. Извън тази ежегодна вноска, самоковският аянин бил длъжен в случай на война да изпрати 500 войника на султана ведно с мунициите им и необходимата храна за тяхната издръжка.
Този златен поток бил свличан ежегодно от гърба на селяците чрез ангарията. Теглото на раята било нечувано. Недоволството ражда бунтове. Например в някогашното Стипоне, край Ихтиман, гдето дори старците били насила отвлечени в горите. Тогава турските насилия стават още по-жестоки, а чужденците керванджии, които минават от Босненско през Самоков на път за Цариград, разнасят срамните вести по далечни земи. Общественото мнение е разтревожено. Намесват се и посланиците на великите сили при Високата порта и султанът най-сетне издава прочутия Танзимат от 1844 година, чрез който между другите реформи се забранява и ангарийният труд.
Уви, танзиматските реформи представляват „само къс хартия“ и ангарията продължава. Единствен Хюсреф паша, собственик на двата мадана „Близнаците“ отвъд Гюргьова чешма край Черни Искър, започва да плаща подир време по 21 гроша общо за кола руда, кола нагон и кола кюмюр, както твърди Иречек. Ала покупателната сила на гроша вече е намаляла чувствително поради настъпилата обезценка на среброто. При това Хюсреф паша е изплащал един човешки дълг към българите от Самоковско, които първи се потрудили да внесат своя дял от откупа, поискан от кърджалиите за освобождаването на пленения паша. Той бил роден в Чамурлия край Самоков и е заместил Махмуд Емин ага като самоковски аянин, преди да стане Босненски валия.
Неспазването на Танзиматските постановления за премахването на ангарията от самоковските маданджии неусетно издигнало сред народа двама безстрашни борци — Станоя Балабанов от Ихтиман и Петко Михов от Чамджас, — които се опълчили против безплатния труд. Те имали сподвижници и в други самоковски селца, а вероятно и в Искровете, гдето още в 1819 година имало достатъчно будни българи, за да подпомогнат Йоаким Кърчовски при издаването на неговата книга. До нас са достигнали само имената на някои такива селища с борци срещу ангарията. Такива са били Райово, Окол и махалата Пановци към Вакарел. Също и Рельово към Палакария и Таджилар в ихтиманския край.
Маданджиите са се постарали да задушат съпротивата още в нейния зародиш чрез грозни насилия над отделни селца и чрез убийства. Първи падат братовчедите Почекановци от Рельово, сетне бива убит и Петкоолу от Таджилар. Тогава Станоя Балабанов и Петко Михов се решават да отидат чак в далечния Цариград и лично да се явят пред султана. Тяхната одисея е наистина трогателна. Те стигат до столицата на империята и след дълго чакане успяват да поднесат молбата си на един от султанските адютанти. Молбата им бива удовлетворена. Двамата поборници срещу ангарията се завръщат в Самоковско с нов ферман за забрана на ангарията. Народът ги посреща като истински освободители.
Ала пред взора на местните самовластии управници вече се мерджелее призракът на наближаващата Кримска война и бейовете маданджии предвкусват уголемените печалби от засиленото търсене на желязо за нуждите на войската. Затова първата последица от завръщането на двамата поборници срещу ангарията е задържането на Станоя Балабанов. Поводът е колкото незначителен, толкова и традиционен — обида на султана! Безстрашният ихтиманец е изпратен в Ниш, където занданът е още по-страшен от самоковския, за да излежава присъда от три-четири години. Неговият сподвижник Петко Михов се укрива в селцата. Остава само шумът около повторното премахване на робския безплатен труд. И убеждението сред раята за неизбежността на ангарията.