Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Колкото по-горе по плещите на Пашаница са възлизали дърварите и въглищарите, толкова по-трудно е ставало за кираджиите да извозват нагона и дървените въглища до маданите. Тогава самите видни почват да се придвижват навътре в долината и нагоре по ридовете, следвайки стъпките на секачите. Те стигат чак до Надарица по Черни Искър и до седловинните поляни по плещите на планината. Споменът за тези видни не е достигнал до нас. Те са били временни топилни. Затова по високите места доскоро са били намирани купища сгурия, чукове на малки самокови и други по-примитивни железни инструменти. Възможно е самото Яничерско градище над Овнарско да е останало от някоя такава видня.
Тъжен ще да е бил тоя поход на брадварите все по-навътре и по-далече в дълбоката долина на Черни Искър, за да оголват рид подир рид от най-източните склонове на Средонос чак до Коджакарица край тризъбия Арамия и все по-нагоре и по-нависоко по плещите на планината, докато накрая цялата ненагледна Пашаница е заприличала на огромно пустеещо сечище. Ала сред тая пустош ненаситните гърла на топилните пак са жадували за кюмюр. Тогава видните постепенно се прехвърлят от долината на Черни Искър към Марица, а горе, по оголените ридове, започва странна и мълчалива борба за надмощие между две жилави дървесни породи — смърчът и нискостъбленият иглолистен клек.
И двете поменати явления се отнасят към първата половина на деветнадесетия век или към края на турското владичество. Ако в разгара на самоковското рударство е имало 12 видни край река Палакария и други 30 по течението на Искъра и предимно в долината на Черни Искър, сега вече в пролома на Марица и в долината на далечната Крива река се наброяват до 43 отделни видни, подхранващи маданите в Радуил, Костенец и Сестримо. Причината за този отлив на изток се крие само в оголването на Лакатишка Рила и насрещната Пашаница поради системното изсичане на горите до пълното изчерпване на запаса. Хищническа, пагубна система, достойна за поробителите…
А борбата между смърча и клека е била наистина драматична. И до днес сред ниския клек стърчат самотни дървета, обикновено от смърчовия вид, с разкривени и полуизсъхнали клони от студените ветрища, които напомнят за отколешния двубой. А той може би продължава и сега, незабелязан от погледа на съвременниците.
Защото за нуждите на видните и другите топилни са били изсичани изключително високостъблени дървета като смърч и бор, мура и ела. Тези дървесни видове обхващат пояса на височина между 1200 и 1800 метра надморско равнище. Над него следва поясът на почти непроходимия нискостъблен иглолистен клек, годен само за огрев и неподходящ за нагона на видните. При цялостното изсичане на високостъблените иглолистни гори по склоновете на Пашаница брадвите на дърварите са достигнали пояса на клека и там са замлъкнали, сякаш доволни от страшната пустош зад тях. Останали без работа, брадварите са напуснали оголените склонове.
Тогава нискостъбленият клек е плъзнал надолу по техните дири, навлизайки все по-навътре в някогашните сечища, за да заеме пространствата на предишните борове и ели, мури и смърчове. Ала подир време високостъблените иглолистни буквално надигат глава. Някое малко борче, запазило се като по чудо от омачкване при безразборното и нехайно поваляне на неговите отколешни събратя гиганти, е смогвало да извиси връх, преди клековете да го погълнат и задушат. Израсло над тях, то е връзвало семе. Ветрецът е разнасял семето, пръскал го е по полянките между клека, гдето са пониквали нови борчета или смърчове. Тъй гората се е превръщала от нискостъблена в смесена.
След време така поникналите и вече развили се борове и смърчове са начевали да задушават околния нисък клек. Победен, клекът отново е почвал да отстъпва нагоре към върховете. Ала не навсякъде и не равномерно. Той е успявал да се задържи в някои сравнително ниски места, изложени на силните зимни ветрове. Затова го срещаме и днес току над поляната отвъд хижата под двата Мечита и на запад от хижата в дълбокото корито на Малка Лопушница, и недалеч от Овнарско по пътечките към Прекорека, макар хребетът на съседната Плана да е обрасъл със стройни смърчове в един много по-висок пояс на височина. Но сред тези високи иглолистни почти не се срещат дървета гиганти. Защото гората е сравнително нова.