Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Таглат лелееше тайната си надежда с по-голямо постоянство, отколкото може да се очаква от една маймуна. И все пак имаше моменти, в които той беше готов да се откаже.
През един задушен ден обонянието на тримата им подсказа, че са близо до целта си. Приближиха се към лагера, криейки се в гъстата зеленина на дърветата.
Начело на процесията вървеше Тарзан. Гладката му бронзова кожа беше покрита с капчици пот. След него пълзяха Чолк и Таглат, странни, дрипави карикатури на богоподобния си вожд. Стигнаха близо до входа на лагера и се покатериха на високо дърво, така че да могат да наблюдават живота вътре в него. Беше много любопитно и интересно.
В един момент от лагера излезе конник с бяло наметало. Тарзан каза на двамата си другари да не мърдат от мястото си и сам пролази по клоните. С леснина той скачаше от дърво на дърво, следейки арабина. След малко засили темпото, за да може да го изпревари. Избра си един клон, надвиснал над самата пътека, и зачака, а нищо неподозиращият арабин яздеше, като си тананикаше безгрижно. Той не забеляза жестокия поглед на човека маймуна, готов да го разкъса. Никой не би познал в това същество, свряло се в листака, вперило кръвясал поглед в жертвата си английски благородник, заемал доскоро достойно мястото си в Камарата на лордовете. Арабинът беше вече под дървото. Конят му внезапно изцвили, но в това време едно човекоподобно същество се хвърли отгоре. Две мощни ръце обвиха врата на конника и го свалиха на пътеката.
След десетина минути Тарзан се завърна при Чолк и Таглат носейки под мишница арабски дрехи. Той им ги показа гордо. Двамата попипаха материята, подушиха я, после я доближиха до ушите си, сякаш можеше да им заговори.
Тарзан ги изчака спокойно да свършат. После, без много да им обяснява, ги поведе натам, откъдето дойде. Тримата достигнаха пътеката и се скриха в храсталаците край нея. Скоро се зададоха двама чернокожи слуги на Ахмед с бели наметяла. Отгоре им се нахвърлиха три гигантски фигури и буквално ги размазаха. После Тарзан свали горните им дрехи и примъкна телата в храстите.
След около час тримата седяха тържествено, облечени в арабски дрехи, върху клоните на дървото. До настъпването на тъмнината не мръднаха от мястото си. Тарзан можеше да вижда всичко, което става в лагера на Ахмед. Видя хижата, в която за пръв път долови мириса на самката. Забеляза и палатката на Ахмед. Нещо му говореше, че торбичката със скъпоценностите е там.
Отначало Чолк и Таглат бяха силно заинтригувани от новите си одежди. Те се опипваха, душеха и оглеждаха един друг с видимо удоволствие. Шегаджията Чолк протегна дългата си космата ръка, хвана качулката на Таглат и я захлупи така, че да не може да вижда. Но старият самец не признаваше такива номера. Той допускаше да го пипат в два случая: при търсене на бълхи и при нападение. Този предмет с мирис на Тармангани, който покри изведнъж очите му, не можеше да служи за първата операция, значи е за втората! Нападнали са го! И именно Чолк го е нападнал! Със сърдито хриптене той се нахвърли върху младока, без дори да вдигне наметалото, което му пречеше да вижда.
Тарзан се спусна да ги раздели. Гледката беше неописуема. Три огромни звяра се биеха и хапеха върху огъващите се под тяхната тежина клони. Като по чудо никой не падна на земята. Накрая Тарзан успя да ги успокои. И тъй като извинението е нещо непознато за дивите нрави, а обяснението е мъчна и най-често безполезна задача, той се помъчи да им отвлече вниманието, като започна да им обяснява плановете си за близкото бъдеще. Маймуните, привикнали към чести разправии, в които се губят повече косми, отколкото кръв, бързо забравят такива незначителни схватки и след минути Чолк и Таглат пак стояха един до друг в очакване Тарзан да ги поведе към лагера на Тармангани.
Нощта се беше спуснала, когато Тарзан им даде знак и те се спуснаха на земята. Заобиколиха селището и излязоха от отсрещната му страна. Като събра диплите на наметалото си, Тарзан се изкатери на върха на оградата. От страх да не би маймуните да почнат да му подражават и само безполезно да скъсат дрехите си, той им заповяда да си стоят там долу. Спусна копието си и Чолк, като се хвана за него, бързо се изкатери горе. Таглат го последва. След минута и тримата бяха вътре в селището.
Най-напред Тарзан ги поведе към хижата, в която беше заключена Джейн Клейтън. През грубо запушения отвор той се мъчеше да улови мириса на самката, за която беше дошъл.