Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Чолк и Таглат, долепили бузи към лицето на потомствения, англичанин аристократ, обдушваха заедно с него местността. Всички се увериха, че самката е вътре, но всеки реагира по своему.
Чолк се отнесе съвсем равнодушно към това. Все едно, самката не беше за него, а за Тарзан. Единственото, което искаше, беше час по-скоро да започне унищожението на хранителните запаси на Тармангани. Той беше дошъл, за да се наяде до насита, без да полага усилие да се сдобие с храна. Тарзан беше му казал, че това ще бъде наградата му, и той беше напълно удовлетворен.
Злите кръвясали очи на Таглат се свиха, когато видя, че минутата на неговия грижливо обмислен план е наближила. Той облиза увисналите си устни и притаи дъх.
Като се убеди, че самката е вътре, Тарзан поведе своя отряд към палатката на Ахмед Зек. Един арабин ги забеляза, но нощта беше безлунна, а и белите наметала скриваха косматите тела на маймуните.
Приближиха палатката на Ахмед. Застанаха откъм задната й страна така, че Тарзан да може да чува какво се говори вътре.
XVII
Джейн Клейтън в смъртна опасност
Лейтенант Алберт Вертер мислеше с ужас за съдбата, която го очакваше в Адис Абеба. След бягството на Мугамби абисинците удвоиха бдителността си, страхувайки се, че белгиецът ще последва примера му.
Вертер сериозно започна да се замисля дали да не подкупи Абдул Мурак. Мислеше да му предложи половината от съдържанието на торбичката, но скоро се отказа, страхувайки се, че той ще му вземе и другата част. Изостави тази идея и трескаво се втурна да търси друга. Не след дълго време в главата му се оформи план как да запази съкровището си, а в същото време да удовлетвори алчността на абисинеца.
Един ден след бягството на Мугамби Вертеп помоли да се срещне с Абдул. Мрачният поглед на абисинеца не му обещаваше нищо добро. Но белгиецът си припомни общата слабост на човечеството към златото и реши да доведе делото си докрай.
— Какво искаш от мен? — смръщено попита той.
— Свобода! — отговори Вертер. Усмивката на абисинеца беше презрителна.
— И ти ме безпокоиш, за да ми кажеш нещо, което и глупакът го знае?
— Аз мога да заплатя за това — каза Вертер.
Абдул Мурак се изсмя гръмко.
— Да заплатиш за това — повтори той. — Може би с тези дрипи, дето висят по теб? А-а… Може би под тях си скрил тонове слонова кост? Изчезвай от очите ми и ако още един път се опиташ да ме безпокоиш, ще заповядам да те набият!
Вертер продължаваше да настоява. Неговата свобода, а може би и живот зависеха от това.
— Изслушай ме! — молеше той. — Мога да ти дам толкова злато, колкото могат да носят десет здрави мъже! В замяна ти ще ме заведеш до първия английски пост.
— Толкова злато, колкото могат да носят десет здрави мъже? — повтори Абдул. — Ти си полудял! Къде може да има толкова злато?
— То не е мое. Аз само знам къде е заровено — отговори белгиецът. — Обещай ми свободата и аз ще те заведа при него.
Абдул престана да се смее. Той вече гледаше втренчено белгиеца. Изглеждаше му съвсем нормален, но толкова злато… Беше просто невероятно!
Абисинецът се замисли.
— Добре! Да предположим, че обещавам — каза той. — Колко е далеч това злато оттук?
— Една седмица път на юг!
— Нали разбираш какво наказание те очаква, ако не намерим там злато?
— Отговарям с главата си — заяви Вертер. — Видях със собствените си очи как го заровиха. И дори нещо повече — там има не за десет, а за петдесет души. То ще ти принадлежи изцяло, ако ме предадеш жив и здрав на английските власти.
— Значи ти гарантираш с живота си за това злато? — попита отново Абдул.
Вертер кимна утвърдително с глава.
— Отлично! — каза абисинецът. — Обещавам ти свободата дори ако там намерим много по-малко. Но ти ще бъдеш мой пленник, докато златото не влезе в моите ръце.
— Съгласен съм — въодушеви се Вертер. — Утре ли потегляме?
— Да, утре — потвърди Абдул.
На сутринта абисинските войници се учудиха, че ще трябва да се върнат на юг.
Случи се така, че същата нощ, когато Тарзан и двете маймуни се промъкнаха в селището на арабите, абисинският отряд се беше разположил на стан няколко километра източно от мястото.
Цяла нощ Вертер мечта за свободата си и тайно се любуваше на скъпоценностите си. Абдул Мурак също не можа да заспи от вълнението, което го беше обзело.
А в това време Ахмед Зек даваше заповеди на помощниците си да организират отряд воини и носачи. Беше крайно време да се отиде до развалините на имението Грейсток и да се донесе приказното богатство, заровено там.