Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да скъсаме…?
На вратата се почука. Беше Ребека, сияйна в убито розов кашмир.
— Последно повикване за закуска, народе! — пропя тя и не мръдна от вратата.
Наложи се да закуся с чорлава, неизмита коса, докато Ребека вееше блестящата си грива и поднасяше ориз с подправки.
Пътувахме към къщи мълчаливо, докато се борех с нокти и зъби да не покажа как се чувствам или да не кажа нещо ненавременно. От опит знам колко е ужасно да убеждаваш някого, че не бива да се разделяте, когато той вече твърдо го е решил и после си спомняш какво си казала. И се чувстваш такава идиотка.
„Не го прави! — исках да извикам, когато спряхме пред къщи. — Тя се опитва да те задигне от мен и всичко е скроено. Не съм целувала Сейнт Джон. Обичам те.“
— Чао значи — казах с достойнство и със сетни сили слязох от колата.
— Чао — изломоти той, без да ме погледне.
Гледах го как бързо-бързо обръща колата и тръгва с пищящи гуми. Докато се отдалечаваше, забелязах как сърдито докосна бузата си, сякаш избърсваше нещо от нея.
4. УБЕЖДАВАНЕ
24 февруари, понеделник
90 кг (общо тегло на тялото и мъката ми), алкохолни единици 1 — т.е. аз самата, цигари 200 000, калории 8 477 (без да броим шоколада), теории какво всъщност става 447, брой пъти на промяна на решението какво да правя 448.
З ч. през нощта. Не знам какво щях да правя вчера, ако не бяха момичетата. Обадих им се моментално, след като Марк изчезна с колата, и след петнайсет минути и двете бяха на полесражението, без веднъж да ми натякнат: „Какво ти казах!“
Когато Шарън нахлу, с ръце, пълни с бутилки и пазарски пликове, и излая: „Обади ли се?“, беше също като в „Спешно отделение“, когато пристига доктор Грийн.
— Не — отвърна Джуд и пъхна цигара в устата ми, като че ли беше термометър.
— Е, въпрос на време — бодро обяви Шарън и разопакова бутилка шардоне, три пили, две огромни кутии сметанов сладолед с пралини и цяла кутия шоколадови вафли двоен размер.
— Да — потвърди Джуд, докато подреждаше върху видеото касетата с „Гордост и предразсъдъци“, заедно с „Любовта и загубата на себеуважението“, „Наръчник за петте етапа на излизането с мъже“ и „Как да изцерим болката с омраза“. — Той ще се върне.
— Смятате ли, че трябва да му се обадя? — продумах аз.
— Не! — кресна Шарън.
— Да не си се побъркала? — ревна Джуд. — Той е марсиански ластик. Последното нещо, което трябва да правиш, е да му се обаждаш.
— Знам — троснато отвърнах аз. Защо мисли, че съм толкова неначетена.
— Ако го оставиш да се върне в пещерата си и да усети своята привлекателност, моментално ще се върнеш от състояние на Изключителност към Несигурност.
— Ами ако той…?
— Най-добре го изключи, Шарън — въздъхна Джуд. — Иначе ще прекара нощта в очакване да й се обади, вместо да работи по себеуважението си.
— Неее! — изплаках аз, сякаш се канеха да ми отрежат ухото.
— И без това — бодро рече Шарън, като с щракване изтегли контакта на телефона от стената — е за негово добро. Два часа по-късно се чувствах напълно объркана.
— Колкото повече мъжът харесва жената, толкова по-силно не желае да се обвързва! — триумфално обяви Джуд, която четеше „Марс и Венера на среща“.
— Звучи ми като мъжка логика! — рече Шарън.
— Значи това, че ме заряза, може да се окаже знак, че всъщност има сериозно отношение към връзката ни? — с надежда възкликнах аз.
— Чакай, чакай. — Джуд немигащо се взираше в „Емоционална интелигентност“. — Жена му изневерявала ли му е?
— Да — изфъфлих аз с уста, пълна с шоколадова вафла. — Първата седмица след сватбата. С Даниел.
— Хмм. Явно и той е изживявал Емоционално ограбване, вероятно заради предишно емоционално „нараняване“, което ти, без да искаш, си засегнала. Разбира се! Разбира се! Това е! Ето защо е реагирал тъй нервно, когато си се целунала с хлапака. Затова не се тревожи, когато нараняването спре да изпраща в нервната му система объркващи сигнали, той ще осъзнае грешката си.
— И ще разбере, че трябва да тръгне с друга, защото прекалено много те харесва! — отсече Шарън и весело запали цигара.
— Млъкни, Шарън — изсъска Джуд. — Млъкни… Беше твърде късно. Призракът на Ребека се появи и напълни стаята като надуваемо чудовище.
— Ох, ох, ох! — запъшках аз и си потърках очите.
— Бързо, напълни й чашата, напълни й чашата — извика Джуд — Извинявай, извинявай. Пусни бързо „Гордост и предразсъдъци“ — измънка Шарън, като наля чисто бренди направо в устата ми. — Намери мократа риза. Ще хапнем ли пица?