Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Далден трябваше да се върне с ба-хар-анците още предната седмица, за да има Чалън време да участва в преговорите. Сега обаче всичко се беше объркало. Посланикът на Катратер прекалено се страхуваше от евентуален неуспех. През времето, което бе прекарал с ба-хар-анците, младият мъж бе научил, че последната им грижа са проблемите на посетителите.
Далден беше изпълнил своята задача, и то благодарение само на някакъв невероятен късмет. Ако ба-хар-анците решаха да си тръгнат веднага, вместо да приемат да изчакат и тази отсрочка, никой нямаше да може да ги спре.
Когато влезе в палатката, там бяха само Фалон Ван’иър и неговият брат. Джадел се усмихна в знак на поздрав и Далден му отвърна. Той се бе сприятелил бързо с по-малкия от двамата братя, отчасти, защото му бе спасил живота и отчасти, защото ги свързваха доста общи неща, в това число и благите им характери. Разбира се, харесваше и уважаваше и Фалон Ван’иър и макар да не го бе опознал много добре, не бе трудно да разбере, че настроението му се бе променило драстично през няколкото часа, през които не се бяха виждали след пристигането им в Шака-Ра.
— Случило ли се е нещо, за което трябва да знам? — запита без предисловия той.
Джадел се засмя.
— То не те засяга. Определено не те засяга, но би могъл да помогнеш с познанията си. Брат ми…
— Може да говори сам от свое име — прекъсна го Фалон. — Но по-добре първо да приключим с въпроса, който ни доведе тук, за да мога да се посветя по-пълно на другия проблем.
Далден не посмя да се впуска в спорове, макар любопитството му да бе разбудено. Понякога Фалон му напомняше за собствения му баща. Макар и много по-млад, той имаше същите отговорности като Чалън. Точно в този момент повелителният тон му се стори съвсем познат, а Далден бе възпитан да се подчинява.
— Посланикът Злинк помоли да отложим срещата за след приключването на състезанията. Той се надява, че това няма да ви създаде проблеми.
— Той участва ли в тези игри?
— Не, но баща ми трябва да присъства, а катратерийците настояват той да участва в срещата.
— Защо? Нали се съгласих да говоря с тези посетители? Защо трябва да замесват и баща ти?
Далден въздъхна.
— Злинк смята, че няма да успее без силна местна подкрепа. Посетителите често използват всички възможни средства, за да наклонят везните в своя полза. Злинк не е по-различен. Той успя да получи съгласието на баща ми да присъства на тези преговори. Макар Чалън да няма намерение да влияе върху решението ти, Злинк продължава да мисли, че той ще му помогне.
Настана пълно мълчание. Двамата братя се взираха безмълвно в младия мъж. Той не знаеше какво да мисли, когато най-сетне Джадел възкликна:
— Какво, в името на Дрода, е станало с говора ти?
А развеселеният отговор на Фалон потъмни златистите бузи на Далден.
— Той говори като посетител! Въпреки това разбрах с лекота някои съчетания.
Джадел погледна ужасен брат си.
— Тя така ли говореше?
— Да. И приятелката й… И компютърът й…
— Истинско чудо е, че изобщо си успял да контактуваш с нея — изсумтя с отвращение Джадел. — А какво е твоето извинение, Далден?
Младият мъж се запита коя ли бе въпросната „тя“, но бе прекалено смутен, за да зададе въпроса си на глас.
— Ще трябва да ми простите. Това се случва с мен всеки път, когато постоя край майка си малко повече от няколко минути. Тя имаше голямо влияние върху мен през детството.
И все още имаше, но не смяташе, че трябва да го казва на ба-хар-анците.
Много от техните обичаи се различаваха, но този бе еднакъв и за двете страни: децата бяха грижа преди всичко на бащите, докато майките почти нямаха думата при тяхното отглеждане и възпитание. В неговия дом обаче положението бе друго.
— И двамата ми родители са тук в парка и очакват с нетърпение да се запознаят с вас. Мога да ви заведа веднага при тях, но надали ще се отдаде възможност да поговорите насаме, тъй като наоколо гъмжи от хора. Ако пък искате, изчакайте изгрева на луната, тъй като сте канени в покоите им на семейната вечеря в чест на завръщането на сестра ми.
— Но ти самият също току-що се завръщаш — отбеляза Джадел. — Защо честват само сестра ти?
— Тя отсъства много по-дълго от мен. На всички много ни липсваше. Тези състезания в известен смисъл са в нейна чест — обяви Далден и поклати невярващо глава. — Знаех, че баща ми възнамерява да го направи, но не вярвах, че майка ми ще го допусне.
— За какво говориш? — попита Джадел.
— Какво мнение може да има по тези въпроси майка ти? — вметна Фалон.