Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Като работехме ожесточено, успяхме да отдръпнем портата и да я отворим. Доколкото можахме да видим, нямаше никой отвън. Подплашени от нашите куршуми или по други техни причини, изглежда, че стражата се беше оттеглила.
— Ще поемем ли риска да яхнем нататък? — предложих аз.
— Не — отговори Орм. — Ако го сторим, даже и да предположим, че никакъв фунг не ни очаква отвън хълма, хората от града скоро ще ни заловят на бързите си коне. Трябва да ги подплашим, преди да побегнем, и тогава тези, които оцелеят, може би ще ни оставят на мира. Сега слушай! Когато дам сигнала, вие двамата отведете камилите навън и ги накарайте да коленичат на около петдесет ярда, не по-близо, защото не зная ефекта от тези нови експлозиви. Може да е по-голям, отколкото предполагам. Аз ще почакам, докато фунг се скупчат върху мината и тогава ще я задействувам, след което се надявам да се присъединя към вас. Ако не успея, карайте с всички сили към Бялата скала и щом стигнете до Мур, предайте моите привети на Детето на Царе или както тя е казва. Кажете й, че съм възпрепятствуван да й служа, но сержант Куик разбира от пикратите, колкото аз. Също така направете да осъдят Шадрах и да го обесят, ако е виновен за смъртта на Хигс.
Бедният стар Хигс! Колко щеше да се радва той на всичко това.
— Моля за извинението ви, капитане — каза Куик, — но аз ще остана с вас. Докторът може да се погрижи за товарните животни.
— Ще бъдеш ли така добър да се подчиниш на заповедите и да се оттеглиш в тила, когато ти се нареди, сержанте? Сега нито дума! Това е необходимо за целите на тази експедиция, която един от нас двамата трябва да доведе до успешен край.
— Тогава, сър — се примоли Куик, — не може ли аз да се заема с батерията?
— Не — отговори той строго. — А! Вратата най-после е повалена. — И посочи орда фунг, на коне и пеша, която се изсипа през портата, където бяха стояли, като крещяха по свой маниер, и продължи: — И така подберете водачите и ги насолете. Искам малко да ги задържа, така че да идват насам на тълпа, а не разпръснати.
Ние взехме автоматичните си пушки и направихме каквото ни бе наредил Орм. Толкова гъста бе човешката маса насреща ни, че ако не улучехме някого, то прострелвахме друг, като убихме и ранихме известен брой от тях. Резултатът от загубата на няколко от главатарите, да не говорим за по-долните чинове, бе точно какъвто го бе предвидил Орм. Бойците фунг, вместо да се хвърлят напред поединично, се пръснаха вляво и вдясно, докато цялата далечна страна на площада бе изпълнена с хиляди от тях, истинско море от хора, върху които мятахме куршуми, както момчета хвърлят камъчета по вълните.
Накрая натискът на тези отзад изблъска предните и цялата ожесточена, разбунена тълпа започна да се излива напред през площада. Множеството бе устремено към унищожение на трима бели хора, въоръжени с тези нови страшни оръжия. Беше много странна и вълнуваща гледка. Никога не бях виждал нещо подобно.
— Сега — каза Орм — престанете да стреляте и направете, каквото ви кажа. Накарайте камилите да коленичат на петдесет ярда извън стените и чакайте, докато узнаете завършека. Ако не се срещнем отново, е добре, сбогом и всичко хубаво!
Тогава ние тръгнахме, като Куик буквално плачеше от срам и ярост.
— Боже мой! — възкликна той. — Боже мой! Като си помисля, че след четири похода Самюел Куик, сержант от инженерните войски и с пет ордена, ще доживее да бъде отпратен с багажа като шкембест капелмайстор и да остави капитана си да се бие с три хиляди негри сам. Докторе, ако той не излезе, направи възможно най-доброто за себе си, защото аз се връщам при него, това е всичко. Ето, това са петдесет крачки. Лягайте, грозни зверове! — И той блъсна своята камила жестоко по главата с приклада на пушката си.
От мястото, където бяхме спрели, можехме да видим през арката в пространството отвъд, до тогава площадът приличаше на неделен митинг в Хайдпарк, изпълнен с хора. Първите им редове вече бяха преминали олтароподобната платформа в центъра му.
— Защо не освобождава тези жилещи пчели? — промърмори Куик. — О, разбирам малката му игра. Погледнете! — И той посочи фигурата на Орм, който бе се изтеглил зад неотворената половина от портата откъм нашата страна и гледаше напрегнато иззад ръба й, като държеше батерията в дясната си ръка. — Той иска да ги докара по-близко, за да направи по-голям улов. Той…
Не чух по-нататък забележките на Куик, защото внезапно нещо като земетресение се появи и цялото небе като че ли се превърна в огромен пламък. Видях известна част от стената на площада да излита навън и нагоре. Видях затворената половина на обкованата с бронз порта да се отделя и да скача игриво към нас, а пред нея фигурата на един човек. След това започнаха да валят най-различни неща, например камъни, никой от които за щастие не ни удари, и други по-неприятни предмети. Странно преживяване е да бъдеш повален назад от мъртъв юмрук, отделен от родното си тяло, и все пак такъв бе случаят с мен, още повече, че юмрукът държеше копие. Камилите се опитаха да станат и побягнат, но бяха флегматични животни, а тъй като нашите бяха на туй отгоре и уморени, ние успяхме да ги успокоим.