Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Последната ни среща… Да… Списанието „България днес“, което се издава от София прес и има унгарска редакция. Ласло Наги беше художествен редактор в него. През 1978 г. аз бях в провинцията. Слушах един певец на народни песни в Матра планина и записвах този чудесен народен талант. Върнах се и веднага на другия ден отидох в редакцията при Ласло. Това беше пет или шест дни преди да почине. Разказах му за този народен певец, дори му попях. Ласло много хареса песните от Матра планина. Близо час и половина говорихме. Ласло беше блед, прежълтял. Казвам му, не си добре, иди на лекар, виж се… А, не, отговори той, настинал съм, ще взема чай, ще се постопля… Кой е мислил тогава, кой е вярвал, че ще се случи непоправимото…
И от преди често мечтаехме с Ласло. Той много обичаше коне. Рисуваше ги. Имаше скицници с много рисунки на коне, в бележниците си ги рисуваше… Та, мечтаехме ние, че ще купим конче, шейна, и в зимните дни, в бялата красота на Унгария, ще летим само двамата в Матра планина. На тая последна среща той ми заръча, като съм там, в планината, да потърся и купя конче… След няколко дни, когато чух съобщението по радиото, не вярвах, стоях вцепенен и не вярвах, плачех и не вярвах…
Не се сбъднаха нашите мечти за зимни препускания в Матра планина. Затова пък, със сребърна шейна, като белия му развят перчем, и със златно конче препуска сега Ласло Наги в сърцата на благодарните си читатели, които го обграждат със заслужена обич. Защото неговото дело внася в живота на всеки от нас неизмерна красота.
1984 г.
Талант и характер
Той стои толкова високо в българската литературна нива и не е нужно да се взираме, за да го видим.
Още в началото на пътя гласът му ни стресна и приобщи към себе си: отчетливо — честен, дълбок, до болка влюбен в България — нашата едновременна майка и мащеха. Неговата първа книга „Лична карта“ легитимира наличието на самороден талант. „Епопея на незабравимите“ пък беше младежкия порив: да подскаже на майката истинските съставки на нейното величие:
Такъв глас в литературата ни нямаше.
Дори застанал в центъра на патоса, той беше неговото мълчаливо и гласно отрицание.
Читателите помнят жаждата, с която се очакваха стиховете на Иван Динков. И… страхливо премълчаващите го политици и критици!
За пръв път го видях на гарата във Враца. Идваха, по наша покана, тримата — Иван Динков, Иван Пауновски и Александър Миланов. Чакахме ги с Цветко Сандулов. Те слязоха от вагона — двамата Ивановци високи, стройни, Александър Миланов — по-нисък и по-слаб.
И тримата — облечени в дълги кожени палта.
Първото стихотворение, което чете във Враца — „Братя Пачови“.
С първата му жена се запознах след като се познавах с втората — Маша. Иван и Маша кумуваха на сватбата на Цветко Сандулов.
Появата на две „прозаични“ книги беше радостно симптоматична — „Докосвания до България“ и „Почит към литературата“. Последваха „Моминството на войниците“ и „Махалата“. Те изправиха в цял ръст пред народа таланта с неговата мъдрост и любов.
Толкова прости ли са великите неща? В предговора към „Докосвания до България“ авторът изповядва: „Простото не бива да се поетизира, защото сама по себе си неговата същност е възвишена“.
Преди да дойдат промените душата на Иван Динков беше уморена от многото, което знае за българския живот. Особено за политическия. И тя стана олтар, чрез който българинът взе да почиства себе си, изнервен и обезверен от „промени“. И в който намира и собствената си вина: