Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Ранни дългове ((книга първа))
Ранни дългове ((книга първа)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ранни дългове ((книга първа))

Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:

Ранни дългове ((книга първа))
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 112
Перейти на страницу:

В края на 1929 и началото на 1930 година засилват позициите си раповците. „Баня“ е „овикана“ още от първото представление. Смятат това представление за провал. Към Маяковски са задавани въпроси, дори подсещания да „прехвърли“ вината на Майерхолд. Могъл ли е, след като прочита на пиесата от автора и обсъждането на 4 декември 1919 година в клуб „Пролетарий“ направили добро впечатление?

Могъл е, но нямало да бъде Маяковски. Той пише: „Щеше да ми бъде много лесно да кажа, че моето произведение е прекрасно, но постановката го е развалила. Този път би бил много лесен, но се отказвам от него. Поемам напълно върху себе си отговорността за слабостите и достойнствата на тази работа“.

Той е и физически поизчерпан. Налягат го непрестанно грипове.

А бил и в творческо „пропадало“. На всеки творец се случва. Но при Маяковски във време, в което от много страни стрелите се насочвали точно в сърцето.

В предсмъртното произведение „С пълен глас“ Маяковски като че ли отговаря:

Я ухо словом не привык ласкать.

И още:

Мне и рубля не накопили строчки, краснодеревчики не слали мебель на дом. И кроме свежевымитой сорочки, скажу по совести, мне ничего не нада.

Човекът, чиято най-голяма грижа била „да се обезпечи с хора“, оставал все повече сам.

Лев Никулин, познат на Маяковски, пише:

„Малцина мислеха какво става, когато той се намери сам в тясната си стаичка на Лубянски проезд или в мрачната и тясна хотелска стая. Фуриите на самотата и съмненията се нахвърляха върху него и гризеха този силен, прикриващ се с ирония човек…

И животът ще премине, и «любимая местами скучновата», както и пиесата, на която е отдал три месеца нечовешки труд. А фуриите на самотата завладяват сърцето и стиха му и диктуват: «Аз искам да бъда разбран от моята страна, а не ще бъда разбран, какво да се прави»… Проклетото, разкъсващо сърцето съмнение в смисъла на нечовешката борба на лиричния поет с политическия поет, на поета, прекрасно владеещ тайната на прякото лирично въздействие и отказал се от похватите на лирика — хипнотизатор.“

(„Жизнь есть деяние“ М., 1940 г.)

Убивала го липсата на приятели.

Те не дошли на изложбата, по случай 20-годишнината на творческата му дейност, която устроил в Клуба на писателите на ул. „Воровски“.

И усилили безпътицата му… И „нервността“ във връзката с Вероника Полонска.

Неразбран и недолюбен…

Защо е очаквал толкова от литературните приятели! Не е ли знаел, че във всяко ново се проявяват силите на старото, и силите на новата посредственост?

Знаел, и пак не могъл да го приеме.

На 14 април 1930 година, вечерта, Корней Чуковски записва в дневника си: „Преди малко ми се обади Тагер: самоубил се е Маяковски. Сам съм в къщи, не ме свърта на едно място, плача и си повтарям: «Милият Владимир Владимирович»… Маяковски, който макар и за миг ми бе толкова близък,… и се разхождахме по покрива, и идваше на лекциите ми с жълтата си блуза, и неотклонно следваше своя път, без да дава и пет пари за нас, и ето че вместо «Милият Владимир Владимирович» вече повтарям «Пазете си поетите, гадове»… И ми се струва, че Маяковски е казал всичко като писател, че е от творците, които казват ЕДНА — ЕДИНСТВЕНА, ала ОГРОМНА ДУМА в литературата, и откъде-накъде той, великанът, ще живее сред разни лилипути, дето му подражават и живуркат в сянката му. Още в първите си статии за него усещах, че е трагичен, безумен, самоубиец по призвание, но се залъгвах, че е така само в литературата, но ето че литературата се превърна в живот, ето че погледнахме с нови очи на неговото

«Кажи на сестрите, Люда и Оля — няма къде да се дене вече»

и на всичките му катастрофични стихове от онова време, и на стихотворението «На Есенин» — «о, какъв пророк бе, преди да ни напусне, колко ясно виждаше онова, което става сега пред ковчега му…»“

На люде с такъв род дарба, като дарбата на Маяковски, им е необходимо време — за спокоен размисъл, за успоредяване на талант и прозрение. Може би не колкото на незабравимата българска поетеса Дора Габе, за да напише „Почакай, слънце“, но все пак достатъчно време…

Ето защо не трябваше да пропищи оня куршум…

Боли от спомена.

Боли и от днешния ми размисъл. И се връщам към стиховете от поемата „Човек“:

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)