Ето няколко въпроси и отговори, които дават представа за бързината на реакциите, за остротата на мисълта, за умението на Маяковски да излезе от всякаква ситуация и да спечели на своя страна слушателите:
— Маяковски, Вие считате себе си за пролетарски поет, колективист, а навсякъде пишете — Аз, Аз, Аз.
— А Вие как мислите, Николай Втори бил ли е колективист? Той навсякъде е писал: Ние, Николай Втори… Не бива навсякъде, за всичко да говорим: Ние. Ако вие, да допуснем, започнете да се обяснявате в любов на девойката, и кажете: „Ние ви обичаме!“, тя ще Ви запита: „А колко сте вие?“ И накрая, защо в тези случаи, когато аз говоря за себе си и от свое име, трябва да говоря и от Ваше име?
— Защо през цялото време хвалите себе си?
— Моят съученик по гимназия Шекспир винаги ме е учил: „Никога не говори за себе си лошо, това винаги ще направят другарите ти“.
— Маяковски, Вашите стихове не вълнуват, не греят, не заразяват…
— Моите стихове не са море, не са печка и не са чума.
„Американските вестници са продадени — веднъж и завинаги — казва Маяковски. — Така че американската преса може да се счита за неподкупна. За мен там разпространяваха всякакви глупости. Когато попитах репортера защо не е написал, че аз, например, съм убил своята леля, той се замисли и каза: «И наистина, защо не написах?»
«В Америка за вас няма да кажат мечтателно — поет, художник, философ. Американецът определя точно: „Този човек струва 1.230.000 долара“. И с това е казано всичко: кои са вашите познати, къде е възможно да ви приемат, къде ще отидете лятото и т.н.»
Маяковски е прекалено социален като мислене, за да се задържи при футуристите, и прекалено натоварен със знания и интелект, за да се примири с примитивността в позициите на раповците.
Критиците отбягваха дълги години да изведат основната черта в поезията и драматургията на Маяковски — борбата срещу всички сили, които отнемат, и търсенето на всички нови пътища, които ще доведат до законното щастие на човека.
Граждане!
Сегодня рушится тысячилетннее «Прежде».
Сегодня пересматривается миров основа.
Сегодня
до последней пуговицы в одежде
жизнь переделаем снова.
(«Человек»)
Бил убеден, че новият човек ще се роди и в себе си ще носи всички благородни пориви на човечеството:
Придет он,
верьте мне,
вертье!
Новатор в творчеството, той няма как да не бъде с новото в живота.
И защитник на живота. Той пише (в стихотворението «На Сергей Есенин»):
В етой жизни помереть
не трудно.
Сделать жизнь
значительно трудней.
Имал творчески и човешки изпитания. Потискайки огромния интелект, той се обръща към просторечната, дори вулгарна на моменти лексика, когато застава срещу еснафския свят. Тръгнал от лагера на футуристите — декаденти, той става най-яркият им отрицател. Създател на ЛЕФ, ще трябва да се обърне срещу лефовци. Защитник на «атакуващата класа», нему ще се противопоставят раповците…
Вбесявал се от малокултурието, от мързела, от псевдоизкуството.
Поставял много високо Блок, Пастернак, Михаил Светлов, Асеев, Северянин. Ценял Юрий Олеша, но мразел показността в поведението му. Възмущавал се от Уткин и Молчанов.
Интересувало го всичко в човека.
Обичал хората, а живота го натиквал в самота.
И натовареният с огромно познание, надареният от бога поет, бързал. Прибързвал. Усещал и неразбирането, и недолюбването от свои…
Сериозен удар е отношението към неговите пиеси.
За «Дървеница» Майерхолд пише: «С тази пиеса Маяковски казва нова дума в областта на драматургията и същевременно това произведение поразява особено с виртуозната обработка на словесния материал. На строежа на словесния материал е придадено такова своеобразие, което ще накара да се пишат цели глави с изследователски характер» (в. Рабочая Москва“, 27 декември 1929 г.)
Пак той казва за „Баня“: „В нея Маяковски не е съставител на агитки, а драматург на истинска народна комедия. Лекотата, с която е написана пиесата, ни кара да си спомним за почти единствения в историята на театъра от миналото драматург — Молиер“.
Но и двете пиеси много бързо падат от сцената.
Театралния и литературен живот е ненормален.
Скъсалият с ЛЕФ Маяковски всъщност скъсва връзки с близки хора.
На шести февруари подава заявление за постъпване в РАПП. Мислел, че се обединяват прогресивните сили в поезията. Излъгал се. Критиците от РАПП смятат Маяковски за представител на бохемата, индивидуалист, бунтар. Именно те дават тон за изостряне на критиката към „Баня“. Наричат поемата „Хубаво“ — „картонена поема“.
