Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
— Стефане, честит ти имен ден. Да си ни жив и здрав. И Господ да даде добри дни за теб и семейството ти. А ние, от край време и сега — те обичаме…
— Кой е? — радостно е питането на Стефан Цанев.
— Марин Ботунски.
— Приятелю от младостта, къде си…
— От Враца се обаждам.
— Колко се радвам: че те чух в такъв момент, че те има… Беше ми кьораво нещо… Това е да си Марин Ботунски — неочакваното щастие за приятелите…
Май не съм чувал по-висока човешка оценка.
Из „Дневник“, 2002 г.
Кое е най-прекрасното, което съм видял на Земята? Такъв въпрос си задава Юрий Олеша във великолепната книга „Нито ден без ред“. И като иска да отговори, че това са дърветата, като минава през поетическата си любов към брезите, той, в друг белетристичен къс, си спомня: „Нищо не се е случило в моя човешки живот без участието на слънцето, както физическото, така и скритото, както реалното, така и метафоричното. Каквото и да правех, където и да вървях, в съня ли, бодърствайки ли, в тъмнина, млад, стар — винаги съм бил на острието на лъча.“
А в моя живот кое е най-прекрасното?
Спомням си топлите води на Ботуня да обгръщат морното ми тяло след жътва — прелест. Връщам една необичайно голяма, огромна дъга, под която минахме аз, Елена и децата ни малко под Пампорово. Още — вървя бос по росните ливади на моето село, смолянските гори и чешмите из Родопа; мълчаливото ни другарство с Коста Павлов; ръчичката на дъщеря ми Сребрина, която се кротва в моята в джоба на болничния ми халат преди да ме оперират; синът Стоян, изпълнил рамката на вратата на болничната стая след операцията ми; очите на Елена, които разчитат всичко в мен без да говоря; Йордан Радичков в есенната лила на моето село; тези строфи на Фед:
А в моя живот що ръка и що приятел вървяха редом. Не, не могат да се изброят! И те са най-голямото ми богатство. То нито може да бъде подпалено, нито откраднато, нито намалено.
Може би изморих хората около мен с безкрайното търсене и отстояване на истината. Но си мисля, че ако тръгна отново, пак по същия път ще вървя. Търсенето и отстояването на истината затруднява и унищожава нещо в бита ни, но пък открива за всички необятния и примамлив хоризонт на живота.
Бележки
Евгений Евтушенко е роден на 18 юли 1933 г. в станция Зима, Иркутска област. 1951–1954 година учи в Литературния институт „Максим Горки“. Освен стихове е написал и два романа „Ягодни места“ (1981) и „Не умирай преди смъртта“ (1994).
Поставил е и два филма по собствен сценарий: „Детска градина“ през 1984 година и „Погребението на Сталин“ през 1991. Изпълнява ролята на Циолковски във филма „Полет“.
По стихове на Евтушенко Дмитрий Шостакович създава „13-та симфония“.
Почетен член е на Испанската и Американската академии, професор в Питсбургския университет, в университета Санта-Доминго (САЩ).
През 1989 година е избиран за депутат в руския парламент, а през 1991 сключва договор и преподава руска литература в американския университет в Оклахома.