Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Откъде идва остротата във взаимоотношенията с раповците, защо преди това се противопоставя на футористите, чието знаме е бил, на „лефовците“, които сам е изградил и създал?
Да се върнем назад. Владимир Владимирович е роден в с. Багдади (по-късно Маяковски, районен център в Грузия). Баща му е лесничей. От малък е влюбен в природата, тя става частица от неговия вътрешен свят. И как не — кавказката природа, величието на планините, горите, реките и водопадите са впечатлявали случайните пътници (Пушкин, Лермонтов, Толстой), камо ли живеещите тук. Семейството е добродетелно, на първо място са изведени уважението към труда, стремежа към знание. Малкият Владимир е насочен към произведенията на Жулн Верн, на Купър, към класиците на руската литература, към богатството на народното творчество. В семейството четат на глас Пушкин, Лермонтов, Крилов, Лев Толстой, Тургенев, Гогол. Но и преводните съчинения на Шекспир, Хайне, Сервантес. Частни учители го подготвят да постъпи в гимназията. През 1906 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Москва. В пета мъжка гимназия, в която продължава обучението си, Маяковски прави първите си литературни опити. И напуска гимназията. Става „другарят Константин“, нелегален, сътрудник на Московския градски партиен комитет. В периода 1908–1909 година е арестуван три пъти. Третият път прекарва шест месеца в Бутирския затвор. Там пише стихове, рисува, чете книги. И решава да се занимава с изкуство.
Като излиза от затвора — взема уроци при известни художници. В 1911 година постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. Ето тук попада в средата на модернистите, тук се създава групата на кубофутуристите. Шумната група, в която са Бурлюк, Хлебников, Каменски, Лифшиц, Гуро, Крученних, се обявява за апостол на новото изкуство.
Тук започва и онзи неудържим интерес към словото, към разкриване на изразните възможности, към играта на думите…
С Маяковски са свързани първите стъпки на съветското кино. Още в 1913 година той написва сценария „В гонене на славата“, участва в снимките на кинокартината „Драма в кабарето на футуристите №13“. Първият филм, по сценарий, написан в 1918 година от Маяковски, е „Не за пари роден“. Той изпълнява и главната роля — на поета Иван Нов. Сценарият е по романа на Джек Лондон „Мартин Идън“.
През 1926 година пише сценариите „Сърцето на киното“, „Деца“, „Слон и Кибрит“, „Любов Шкафолюбова“, „Декабрюхов и Октябрюхов“, „Как преживявате“; през 1927 година — „Историята на един наган“, „Другарю Копитко“, „Забрави за комина“.
Заснети са само два филма: „Трите“ („Деца“) и „Декабрюхов и Октябрюхов“. А е запазен само един с участието на Маяковски — „Барышня и хулиган“.
Той е измежду първите писатели, застанали пред микрофоните на радиото. Има такъв анекдот ли, истина ли:
Влизайки в радиостудиото Маяковски пита:
— А там много народ ли слуша?
Отговарят му:
— Целият свят.
— На мен повече не ми е и нужно.
Отзовавал се на ежедневните, понякога и ежечасни „повиквания“ на заводи, армейски части, училища — да напише текст за тях, да нарисува плакат, да изнесе беседа, да участва в литературно четене…
За „Окна Роста“, от октомври 1919 до януари 1922 година Владимир Владимирович нарисувал около три хиляди рисунки и съчинил шест хиляди текстове към тях. Ленин казвал: „А аз не знаех, че този футурист се занимава с такава полезна работа“.
Ленин отрицателно се отнесъл към стихотворението „Ляв марш“. Рязко разкритикувал поемата „150 000 000“. Когато през март 1922 година похвалил стихотворението „Вечнозаседаващите“, не пропуснал да заяви: „Аз не принадлежа към поклонниците на неговия поетически талант, макар да признавам своята некомпетентност в тази област“… Ето защо бях впечатлен, че в книжката, която се продава в музея „Здесь жил Маяковский“ е отбелязано, че сред книгите, които постоянно били на работната му маса, са произведенията на Ленин. А в спомена на Вероника Полонска от последния час на живота на поета е записано: „Някой взе да чука на вратата — куриер беше донесъл книги за Владимир Владимирович (събраните съчинения на Ленин). Като видя в каква минута е дошъл, куриерът тръсна книгите на канапето и избяга.“
Ето така се „облича“ голата истина.
Той е висок, строен, пластичен, с много изразително лице. Гласът му е мощен и звучен. Натурата му е артистична. Мисълта — бърза, остра, дълбока. Остроумието, хумора, остротата го правели любим на многохилядните аудитории. Разчитал много на контакта с читателите. Особено интересно преминавала финалната част на литературните му четения, когато отговарял на зададени въпроси или на критични бележки.