Ранни дългове ((книга първа))

За пръв път превеждах от руски, чешки, сръбски… За щастие доста рано се запознах с Ласло Наги, станахме близки приятели. „Знаеш ли, каза ми той, ние сме малко — българистите… Ела при нас и няма да съжаляваш. Ще се запознаеш с една много интересна страна и с литература, чието богатство е със световен блясък.“

През 1959 година дойдохме заедно в България. Ето тогава взех решение, разбрах, че има защо да се хвърлят всички сили. Но не знаех езика. Изминаха две-три години. Тогава се обърнах съм Министерството на просветата, ако има възможност да ми дадат стипендия за България. Получих разрешение за една година. Започнах да уча и да превеждам. Най-напред преведох „Сън за щастие“ от Пенчо Славейков, след това отделни стихотворения от Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев — „Сватба“. О, много силно нещо е тази „Сватба“. Познавах се с Иван Пейчев, в неговия вече труден житейски период, но и в този период той пишеше чудесни стихотворения. Но, ако трябва да бъда честен, аз и езикът научавах, и революционната и културна история на България, и в многообразното творчество на българските писатели навлизах благодарение на близкото общуване и дружба с поетите Любомир Левчев, Слав Хр. Караславов, Нино Николов, Никола Инджов, Петър Караангов, Лъчезар Еленков, Димитър Стефанов… Почти всички после преведох на унгарски… Аз се включих в съставянето на три енциклопедии на българската поезия… Бях се запознал с интересни работи на Калина Ковачева, Матей Шопкин, Екатерина Йосифова, Кольо Севов, нещо ме теглеше да направя по-задълбочен преглед на най-младата поезия, затова отидох в издателството в Будапеща за най-младите. Обърнах се и към българското издателство „Народна младеж“, където Евтим Евтимов и Йордан Милев ме приеха с голяма топлота и разбиране. Така съставих „Слънчево колело“, в която представих двадесет и четири млади български поети. Беше щастливо нещо — у нас, в Унгария, книгата „изчезваше“, разграбваше се за часове…

Сега имаме план да съставим Родопска антология, работя вече по нея. Още, превеждам новели, разкази. Ласло Наги преведе само няколко народни песни — смъртта го отне в разцвета на силите му, недовършил своите големи преводачески планове. Ето защо, в моите планове е да преведа възможно повече от вашето изключително народно песенно богатство. Срещите ми с Ласло Наги са празникът на моя живот.

Уроците на живота ми. Той беше поет, преводач и човек от много голяма величина. Ако си спомняш, тези думи ти казах и през април 1967 г. тук, във Враца, след участието ни в литературното четене, организирано от в. „Пулс“ — тогава Ласло още не беше станал носител на Международната Ботевска награда… Той беше мощна творческа натура, искрен и достъпен човек. Нашето приятелство продължи от 1959 година до последните дни на живота му. Срещахме се често, споделяхме планове, замисли, трудности. Най-напред от него чух за гения на Христо Ботев, за трудната и мъжествена история на вашия народ. Той, като отличен учител, ме водеше за ръка в моите първи опити в преводаческата работа… Едва ли има човек, на когото да съм толкова задължен и благодарен.