Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Май не ни харесваш, а? — изръмжа единият от мъжете, и препречи пътя му, докато другият застана плътно зад него. — Не ни харесваш, нали? — повтори той.
— Не ви познавам — отвърна бившият затворник.
— Но ние те познаваме — изсвистя в ухото му мъжът зад него. — Ти си Рекхет. Може да си отрязал косата си, мустаците и брадата, но ние отдавна те наблюдаваме как следиш върховния съдия.
— Не знам за какво говорите? — избягалият затворник забеляза, че минувачите наоколо ги зяпат любопитно.
— Не знаеш, а! — този пред него го ръгна в гърдите, после се протегна и измъкна кинжала от колана му. — Ще се погрижим за това. Трябва да дойдеш с нас.
— Не искам.
— Въпросът не опира до това дали искаш, или не искаш, приятелче. Шурат, Поглъщачът на мерзости, иска да се срещне с теб.
Затворникът затвори очи. Беше чувал за Шурат, един от бандитските главатари от бордеите на Тива.
— Една хубава разходчица — усмихна се мъжът — из Свърталището на мрака, където властва той. Иска да говори с теб. Е, хайде, или можеш да дойдеш с нас, или пък аз мога — той посочи към полицаите от Меджай, застанали в сянката на един от мрачните сфинксове, — да ги повикам и да те представя.
Затворникът стисна по-здраво вързопа със съчките. Знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява и да отказва; пък и му бяха взели кинжала. Двамата бандити бяха въоръжени и непоколебими и имаше само един начин да се измъкне.
— Много добре — въздъхна той. — В ръцете ви съм.
— Със сигурност си ни в ръцете — отговори мъжът зад гърба му. — Сега хайде, тръгвай.
Тръгнаха по широката главна улица, единият пред него, другият зад него, и след малко завиха по една по-малка уличка. Бившият затворник знаеше къде го водят. „Свърталището на мрака“ беше много подходящо име за истинския лабиринт от тесни улички, занемарени бедняшки жилища и малки, мръсни площади. Дори полицаите от Меджай и царските въоръжени отряди с неохота влизаха в това гнездо на змиите.
— Дръж си здраво вързопа — пошегува се единият от мъжете, — за да знаем къде са ти ръцете. И не се опитвай да бягаш.
Затворникът се огледа. Съзнаваше, че всеки опит да избяга ще бъде брутално пресечен, но бе твърдо решен да не влиза в Свърталището на мрака. Престори се, че се спъва и се приведе надолу.
— Какво става? — двамата мъже щръкнаха над него. — Лошо ли ти е?
Избягалият затворник поклати глава и избърса потта от челото си:
— Не, не ми е лошо, просто съм жаден. Не съм ял и пил нищо от доста време. Имайте милост, за бога, ще вървя по-бързо и няма да създавам никакви проблеми! Само кана студен ейл, това е, за което ви моля.
Мъжете се спогледаха и си кимнаха. Отидоха до една винарска шатра с голям навес, привързан за околните дървета. Това, с което можеше да се похвали въпросното място, бяха мръсният щанд, тезгяхът, няколкото лекьосани възглавнички, счупените столове и разнебитените малки масички. Бившият затворник настоя да плати с вързопа съчки, които носеше, за една кана ейл и три чаши. Кръчмарят погледна вързопа, кимна и сви рамене.
— Защо пък не? — промърмори той.
Потопи една кана с грифонови глави в делва с ейл, извади я и постави три чаши на тезгяха. Бяха нащърбени и немного чисти. Избягалият затворник вдигна каната, подуши я внимателно, сипа част от съдържанието й в една от чашите и го опита.
— И това наричаш добър ейл?
Винарят се обърна към него.
— Защо, какъв е проблемът? Съвсем прясно сварен е. Като не ти харесва, изчезвай оттук, хайде, разкарай се! — той ритна вързопа със съчките. — Но това вече е мое, ти получи това, което поиска.
С мърморене и сумтене затворникът посочи към най-отдалечения ъгъл на помещението. Даде трите чаши на единия от похитителите си, вдигна каната, завъртя я, подуши я, постави я обратно на тезгяха, вдигна парче папирусова тръстика и разбърка течността в нея. После постави каната върху избраната маса, напълни трите чаши, вдигна своята до устните си и пародийно вдигна тост със своите пазачи:
— Е, благородни господа, мисля, че днес е един щастлив ден. Какво иска Шурат от мен?