Звездният звяр

След не повече от седем минути заместник-секретарят беше изчел не само пълния протокол от съдебното заседание, но и доклада на Гринбърг относно всичко останало, което се бе случило. С помоща на устройството Кайку четеше най-малко по две хиляди думи в минута, затова смяташе устните отчети и разговорите за чиста загуба на време. Когато обаче машината прещрака, той реши да се възползува и от устен доклад. Наведе се над уредбата, превъртя един ключ и каза:

— Гринбърг!

Гринбърг вдигна очи от книжата по бюрото.

— Здравейте, шефе.

— Моля те, ела — каза Кайку и изключи уредбата без всякакви любезности.

Гринбърг реши, че шефът пак се чувствува зле със стомаха, но беше твърде късно да си измисля някаква неотложна работа вън от службата, затова бързо се качи на горния етаж и поздрави весело, усмихнат както винаги.

— Привет, шефе.

— Добро утро. Четох доклада ти от съдебния случай.

— Така ли?

— На колко години си, Гринбърг?

— Аз ли? На трийсет и седем.

— Хм… А какъв ранг имаш?

— Ами… Дипломатически служител от втора степен, изпълняващ длъжност първа степен.

По дяволите! Та чичо Хенри знаеше всички отговори… Сигурно знаеше и какъв номер обувки носи Гринбърг!

— На тази възраст хората помъдряват — взе да размишлява на глас Кайку. — А рангът ти е достатъчно висок, за да получиш назначение като посланик или помощник на един избран по политически съображения посланик. Сергей, как е възможно да си чак толкова глупав?

Гринбърг стисна зъби и мускулите на челюстите му изпъкнаха, но не каза нищо.

— Е?

— Сър — започна Гринбърг с леден глас, — вие сте по-възрастен от мене и имате повече опит. Може ли да ми обясните защо сте толкова груб?

Устните на господин Кайку потрепнаха, но той не се усмихна.

— Въпросът ти е основателен. Според моя психиатър това е така, защото съм анархист по природа и заемам неподходяща длъжност. А сега седни, за да обсъдим защо си толкова твърдоглав. Върху страничната облегалка на креслото има цигари.

Гринбърг седна, откри, че няма кибрит, и си поиска огънче.

— Не пуша — каза му Кайку. — Мислех, че тия цигари са от самозапалващите се. Не са ли такива?

— А, вярно! — И Гринбърг запали.

— Видя ли? Не използвуваш очите и ушите си. Сергей, в мига, когато звярът е проговорил, е трябвало да отложиш заседанието, докато проучим подробно животното.

— Хм… Струва ми се, че сте прав.

— Струва ти се! Синко, подсъзнателната ти алармена инсталация е трябвало да звъни като будилник в понеделник сутрин! А в случая, тъкмо когато си смятал делото за приключено, ти си допуснал да се появят усложнения. И то от страна на едно момиче, на едно дете. Щастлив съм, че не чета вестници, ловя се на бас, че е било голяма веселба.

Гринбърг се изчерви. За разлика от Кайку, той четеше вестници.