Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Вали. Ще подгизна.
Присвих очи мрачно.
— Ще си платиш за това — каза Еди.
— Няма да ви бъда детегледачка повече.
Хлапетата на Еди и Шърли са сладки, но последния път, когато се грижих за тях, заспах, а те ми скъсиха косата с пет сантиметра.
Еди отново зацъка.
— Здрасти, Розан — извика той. — Искаш ли да се повозиш?
Розан стана и се вторачи в него. Очевидно умуваше.
— Ако се качиш в колата, Стефани ще ти даде десет кинта — опита да я съблазни Газара.
— Не, няма да й дам — възразих. — Вече й дадох двайсетак.
— Получи ли си масажчето? — попита Еди.
— Не!
— Е — проточи Розан, — какво ще правим сега?
Отметнах косата от лицето си.
— Ще получиш ритник в бъбреците, ако не се качиш веднага в полицейската кола.
Много ме бива с празни заплахи.
Глава 6
Паркирах пред къщи и се повлякох към апартамента си, като оставях мокри следи. Бени и Зиги чакаха в коридора.
— Донесохме ти ягодов конфитюр — съобщи ми Бени. — Чудесен е. От „Смъкърс“.
Взех конфитюра и отворих вратата.
— Какво става?
— Чухме, че си хванала Чучи да порка заедно с отец Кароли.
И двамата се хилеха и кефеха на момента.
— Този Чучи е невероятен тип — изкиска се Зиги. — Наистина ли е застрелял Исус?
И аз се усмихнах. Дечуч наистина беше невероятен.
— Новините пътуват бързо — казах.
— Антените ни са добре настроени — обясни Зиги. — Както и да е, искахме да научим всичко от теб. Как изглеждаше Чучи? Добре ли беше? Или съвсем смахнат?
— Изстреля няколко куршума по Откаченяка, но не го уцели. Кароли ми каза, че Дечуч станал много раздразнителен след удара.
— Да, а и не чува много добре — добави Бени.
Двамата приятели се спогледаха, но не си размениха обичайните усмивки. От джинсите ми капеше вода и образуваше локвичка на кухненския под. Зиги и Бени внимаваха да не стъпят в нея.
— Къде е малкият малоумник? — попита Бени. — Не се ли мотае вече около теб?
— Имаше да върши някаква работа.
Свалих си дрехите в мига, когато Бени и Зиги излязоха. Рекс тичаше в колелото си, като от време на време спираше, за да ме погледне. Той определено не разбираше какво е това дъжд. Понякога стоеше под бутилката си за вода и от нея капеше по главата му, но като цяло познанията му за времето бяха доста ограничени.
Навлякох нова тениска и чист „Ливайс“ и грабнах сешоара. Когато свърших, косата ми имаше добър обем, но не и форма, затова реших да отклоня вниманието от нея, като си сложа яркосиня очна линия.
Обувах си ботушите, когато звънна телефонът.
— Сестра ти е на път към теб — съобщи ми мама. — Нуждае се от човек, с когото да си поговори.
Явно Валери наистина бе отчаяна, щом бе избрала да си говори с мен. Харесвахме се, но никога не сме били близки. Имахме прекалено много основни личностни различия. А когато тя се премести в Калифорния, се отдалечихме още повече.
Странно как се обръщат нещата. Всички смятахме, че Валери има идеален брак.
Телефонът звънна отново. Този път беше Морели.
— Откаченяка си тананика — каза Морели. — Кога ще дойдеш да си го вземеш?
— Тананика?
— Ние с Боб се опитваме да гледаме мача, а тоя смахнат тиролец не спира да вие.
— Може да е нервен.
— Гениална мисъл! Наистина би трябвало да е нервен. Ако не спре да тананика, ще го удуша.
— Опитай да го нахраниш — посъветвах го и побързах да затворя.
— Иска ми се да знам какво търсят всички — споделих с Рекс. — Убедена съм, че е свързано с изчезването на Дуги.
На вратата се почука и сестра ми се спусна към мен игриво като Дорис Дей или Мег Райън. Вероятно подобно поведение е идеално за Калифорния, но ние в Джърси не сме такива палавници.
— Ужасно игрива изглеждаш — казах. — Не те помня такава.
— Не съм игрива… жизнерадостна съм. Никога вече няма да плача. Никой не обича мрачни мутри. Ще си оправя живота и ще бъда щастлива. Ще бъда толкова щастлива, че проклетата Слънчева Мери ще заприлича на облак.
Олеле!
— И знаеш ли защо мога да съм щастлива? Мога да съм щастлива, защото се приспособявам добре.
Хубаво е, че Валери се върна в Джърси. Ние щяхме да я излекуваме от идиотските мисли.
— Значи това е апартаментът ти — рече тя, като се огледа наоколо. — Никога не съм идвала тук.
Аз също се огледах и определено не се впечатлих от това, което видях. Имам много добри идеи за апартамента, но някак си никога не стигам до купуването на свещници от цветно стъкло или месингови фруктиери. Прозорците ми са украсени с най-обикновени щори и пердета. Мебелите ми са сравнително нови, но не предразполагат към вдъхновение. Живея в евтин апартамент от седемдесетте години, който изглежда точно като евтин апартамент от седемдесетте години. Марта Стюарт5 би умряла от кеф, ако получеше възможност да се развихри тук.
5
Водеща на шоу с полезни домакински съвети. — Б. пр.