Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Няма серийни номера и не може да бъде проследен. Когато свършите, изхвърлете го. — Гуидо уви пистолета в една кърпа заедно с кутия с петдесет патрона и го подаде на Сам. — Само една услуга, ако не възразявате.
— Кажете.
— Не убивайте никого.
Сам се усмихна.
— Това е последното нещо на света, което бихме искали да направим. Колко ви дължим?
— Не, моля ви, нищо не ми дължите. Приятелите на Рубин са и мои приятели.
— Искаш да го оставя ли? — попита Сам.
— Не… По-добре да го вземем за всеки случай.
Двамата слязоха от колата, взеха раниците си от багажника и влязоха в първата барака. Зад плота, на пластмасов стол седеше чернокож мъж над шейсетте, а от устата му стърчеше пура.
— Здравейте — поздрави той и стана, — аз съм Сампсън, собственик, оператор и момче за всичко.
Мъжът говореше перфектен оксфордски английски. Сам представи себе си и Реми, после вметна небрежно:
— Май не сте от тук?
— Роден съм в Лондон. Дойдох тук преди десет години, за да си живея живота. Значи отивате в Ръм Кей?
— Да.
— По работа или за удоволствие?
— И двете — отговори Реми. — Наблюдение на птици… фотография… такива неща.
Сам му подаде разрешителното си за пилот и попълни формулярите. Сампсън ги погледна и кимна.
— С преспиване?
— Най-вероятно…
— Имате ли резервация за хотел?
Сам поклати глава.
— Ще бивакуваме. Вчера трябва да сте получили една пратка — палатка, туби за вода, къмпинг оборудване…
Водена от един от десетките си мислени списъци, Селма се беше погрижила за всичко. Сампсън кимна.
— Да, наистина. Всичко е натоварено. — Той взе една папка от стената, надраска нещо в нея, после я закачи обратно на пирона. — Ще летите с „Бонанза G36“, зареден е с гориво и е проверен.
— Понтони?
— Както поръчахте. Вървете в хангара, Чарли ще ви изпрати.
Двамата се обърнаха и тръгнаха към изхода.
— Какви птици се надявате да видите? — извика зад тях Сампсън.
Сам сви рамене и се усмихна.
— Каквито живеят на острова.
Глава 14
Ръм кей, Бахамски острови
Ръм Кей обхващаше не повече от трийсет квадратни мили и на пръв поглед намирането на скрита база изглеждаше лесна задача за непосветените, но Сам и Реми не го правеха за първи път и добре знаеха, че със стотиците си заливчета и ръкави, бреговата ивица е поне шест пъти по-дълга от грубата обиколка на острова.
Местните наричали острова Мамана, Христофор Колумб го нарекъл Санта Мария де ла Консепсион, а днешното си име получил, когато испанските изследователи намерили сандъче с ром на един от покритите с бял пясък плажове.
Единственото по-голямо селище на острова, Порт Нелсън, се намираше сред кокосовите горички на североизточния бряг. При население от петдесет до седемдесет души според преброяването от 1990 г., повечето от които живееха в Порт Нелсън, основният, макар и анемичен поминък на Ръм Кей беше туризмът, следван от ананасите, солта и агавата. Другите някогашни селища, отдавна изоставени и обрасли, носеха екзотични имена като Черната скала и Хълмът на духовете. Целият остров беше обграден от внушителни рифове, корали и наноси, поради което в миналото бил любимо място на пиратите — поне така твърдеше брошурата, която Реми взе от Насау.
— Има дори прочут потънал кораб — каза тя, докато Сам насочваше „Бонанза“ надясно, следвайки очертанията на острова.
Вероятността да забележат целта от въздуха беше минимална, но и двамата сметнаха за благоразумно да обиколят поне веднъж острова, за да се ориентират по-добре.
— Черната брада? — предположи Сам. — Или капитан Кид?
— Нито единият. „Завоевателят“ на Нейно величество — първият британски боен кораб с пропелер, потънал през 1861 г. близо до рифа Съмнър Пойнт.
— Май си заслужава да се върнем и друг път.
Ръм Кей предлагаше няколко луксозни курорта и множество крайбрежни къщи под наем. Като гледаше лазурните води, тучните хълмове и относителното уединение, Сам си помисли, че това е идеалното място да избягаш от всичко.
— Ето я пистата — каза Реми и посочи през прозореца. Хиляда и триста метровата павирана писта се намираше на няколко мили от Порт Нелсън: бяла просека във формата на буквата Т, която гората изглеждаше твърдо решена да си върне обратно. Сам видя напомнящите на мравчици работници, които сечаха клоните с мачетета. На изток от пистата се виждаше Соленото езеро, а на няколко мили по на север — езерото Джордж.