Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
към нея. После се обърна рязко точно навреме, за да види един старец в зимен ловен камуфлаж
да вдига ръка към лицето си и да се катурва назад от прозореца.
„Атакуват мястото и отпред, и отзад.“ Миг по-кьсно въздухът затрептя от пукането на смола,
Пени спря да се съпротивлява и се измъкна иззад хладилника, а Вълка се втурна от голямата
стая, за да я посрещне. Излизайки от кухнята, Алекс посочи стълбите:
- Банята! Банята! - Зад себе си чу мъчителното изскьрцване на насилени панти и уморено
дърво и помисли, че имат не повече от десет секунди.
Когато се обърна да последва Вълка и Пени, забеляза зелената брезентова медицинска
раница на пода, близо до вратата, където беше запратена при първата експлозия. Даде си точно
една милисекунда за размисъл, после се стрелна през стаята, грабна чантата с една ръка, обърна
се и хукна по стълбите. Обръщайки се надясно, видя как Вълка отвори с ритник вратата на
банята, дръпна настрани завесата на душа и натъпка Пени във ваната.
Долу Алекс чу още един удар на метал в дърво и още изстрели. И гласове. Беше ѝ нужна
цялата ѝ воля, за да не изтича след Вълка и Пени. „Само още няколко секунди.“ Усети как Вълка
се движи зад нея, а после ръката му се впи в рамото ѝ, когато се опита да я издърпа от пътя си.
Но неговият изстрел трябваше да бъде точен, а нямаше да има време за друг.
Тя го погледна.
- Имам нещо по-добро от пушката - каза тя и извади сигналния пистолет от кръста си.
Прочете по лицето му и подуши в миризмата му шока от разпознаването и разбра: Вълка
познаваше този пистолет.
Чу как долу вратата се разби. Надзъртайки иззад ъгъла, тя видя трима от странните
Променени в бели камуфлажи и въоръжени с нещо, което тя помисли, че е картечен пистолет
„Мак-10“, да се разпръсват из голямата стая. В центъра на главата си усети заглушеното думте-
не: „върви-върви, давай-давай“. После чу шепот - гласове - и забеляза четирима старци да
излизат от кухнята, за да ги посрещнат.
,Добре, тате. - Алекс се сви, мушна пистолета между пречките на парапета, закрепи го с две
ръце, прицели се... - Точно като на стрелбището.“
И дръпна спусъка.
74
- Kpис! - извика някой. - Крис, чакай! Остави, аз...
Но Крис не спря да погледне, не спря да помисли, не спря, не можеше да спре, не би спрял.
С рев той засили касеролата като бухалка - толкова здраво и с толкова сила, че имаше чувството, че раменете му се опитват да изскочат от гнездата си. Промененото момче все още зяпаше в
Крис, когато тиганът го халоса. Звукът, вече толкова дълбоко в паметта на Крис и в кошмарите
му, стана отново истински: солиден удар, дрънченето на брадва, захапваща дънера на дърво. На
чук, пробиваш дупка в череп и мозък. На дъното на чугунена касерола, разбиваща нечие чело.
Главата на момчето се килна настрани. През врявата в ума си Крис чу острото пукане, когато
вратът се счупи.
Дишаше тежко, кръв беше боядисала бузите му. Стоеше над тялото, когато един глас изтътна:
„Давай, момче! Удари го отново! Удари го! Давай...“.
- Давай! - каза той с глас, който не беше негов. - Давай, момче! Удари го жестоко!
Накарай го да си плати! Знаеш, че го и-искаш... ти з-знаеш...
Тогава коленете му се подгънаха, а земята се отвори и Крис пропадна в мрак...
- Крис! - глас в ухото му, а после разтърсване. - Събуди се! Отвори очи!
- Нееее! - Той отново беше на снега, под капана, в езеро от кръв, и бавно умираше.
Измръзваше до смърт. Всичко го болеше. Опита се да се обърне, за да бъде по-далеч от гласа, но
една ръка хвана брадичката му - Не мога - каза той. - Твърде трудно е. Боли твърде много да
гледам.
- Престани! - каза гласът. - Отвори очи!
- Защо? - попита той, въпреки че клепачите му се отвориха. Разбира се, беше Джес с
нейната коса като на Медуза и очи като черни огледала. Крис отдясно, Крис отляво. Или Саймън
и Саймън, зависи как погледнеш. - Защо това да зависи от мен? Какво искаш? Какво ми помага
това, че мога да видя нещо? Не мога да променя нещо, което вече е станало. Не можах да
помогна на Алекс. Не помогнах на Лена. Питър не ми позволи, защото никога не ми каза.
- Ти отказа да видиш.
- Добре! - Нова болка стисна гърлото му. - Остави ме на мира! - изхриптя той с изтънял
глас. - Моля те, Джес, защо не можеш да ме оставиш на мира? Защо не ме оставиш да умра?
- Някой ще умре. Някой трябва да умре. Без кръв няма прошка.