Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Ти си мъртва. Това е Земята на мъртвите, а аз сънувам, но не разбирам. Искам да знам
какво значи това.
- Разкажи ми съня си и ще ти кажа истината!
- И какво е тя? - Хилав смях изскочи от устата му заедно със струйка кръв. - Какво е
истината?
- Това, което живее тук - тя прокара пръсти, студени и сухи, по челото му, - не е същото
като това, което живее тук. - Тя постави ръка върху сърцето му и той извика, защото докосването
ѝ беше електрическо, ярко и ужасно. - Раздели се с чука, Крис! Прости на себе си! Прости на
Питър!
- Какво значение има това? - Той облиза кръв от устните си. - Вече казах, че разбирам.
- Ще ти кажа защо - още един електрически пръст към гърдите му, пораждащ вик - те
боли толкова много. Истината на сърцето е много по-ужасна за понасяне, защото от любовта
пониква скръб. Истината е в устата ти, на езика ти, в кръвта ти. Раздели се с гнева си, Крис! Нека
Питър, такъв, какъвто го помниш, да говори с теб.
- Той не може - каза Крис. - Мъртъв е.
- Повикай го обратно! - Джес притисна длан върху очите му и той отново беше в пълен
мрак. - Бързо, Крис! В твоята слепота и със скръбта си повикай с любов и го направи, преди да
стане твърде късно, преди Питър да е изгубен, преди светлината да...
- ...изчезне?
- Не. Мисля, че се връща. Крис? - Потупване по бузата му. - Крис, събуди се!
Крис се съвзе, долови първо острите ръбове на счупени чинии под краката си, а после
стената зад гърба си и накрая една ръка, която придържаше тила му.
- Крис! - Джейдън отново потупа бузата му. - Добре ли си? Този ли е единственият? Къде
са останалите? Къде е...
- Хана... - Очите му се отвориха рязко. Всичко се върна рязко в главата му като вода в
празна чаша. - Исак - изхриптя отново, стискайки ръката на Джейдън. - Обор.
- Какво? - Джейдън хвърли поглед към Конър, който също беше клекнал до него. - За
какво говориш? Какво за обора?
- Оръжия. - Изстрелите се чуваха надалеч, особено сега, когато нямаше нищо, нито коли,
нито самолети, нито машини, които да ги маскират. От колко време беше в безсъзнание? - Не
чухте ли?
- Чухме изстрел - каза Конър. - Но бяхме на север. Не можехме да разберем откъде идва.
Когато приближихме, аз всъщност помислих, че идва от изток.
„Изток.“ Имаше нещо важно в тази дума.
- Не, Хана и Исак са в обора, натам се бяха запътили Променените.
- Какво? - Конър беше истински скептичен. - Те не могат да ни намерят. Никога не са ни
намирали.
- Не? Тогава как наричаш това? - каза Крис и килна глава към мъртвия гигант с
деформиран череп, който лежеше в локва газ и вода, оцветена в червено от кръв. Стискайки
лакътя на Джейдън за опора, той се изправи на крака. - Преброих десет. Счупих прозореца в
моята стая. Знам, че Исак ме чу и ги видя. Но трябва да вървим. Чух изстрели, но ако вече няма...
- Добре. - Кожата на Джейдън беше като стъкло от ужас, но устата му беше стегната, когато съблече парката си. - Вземи това! Аз съм по-дребен от теб, но...
- Ще стане. - Маншетите на парката бяха доста над китките му и раменете му сякаш бяха
пъхнати в усмирителна риза. Дръпна ципа и успя да го вдигне до средата. - Така е добре.
- Добре. - Джейдън изглеждаше несигурен. - Доста си пострадал. Можеш ли да се биеш?
- Да. - Крис дръпна една платнена салфетка, изтри кръвта от челото си, а после уви
кървящата си длан. - Но ми трябва оръжие. - Когато другото момче се поколеба, той го сряза: -
По дяволите, Джейдън! Нека помогна!
- Добре, добре. Навън в кобура имам резервна пушка. - Джейдън килна глава към вратата.
- Хайде!
- Как искаш да го направим? - попита Крис, докато трополяха по задните стълби на
излизане от кухнята.
Три коня, единият от които натоварен с обемисти торби за дивеч, бяха вързани набързо за
парапета от ковано желязо. Кухнята гледаше на изток и слънцето вече беше доста зад тях. Тънки
облаци се носеха плавно през синьото небе, движени от северен бриз. Отдясно единствената
част от южния край на фермата, която Крис успя да види, бе слюдестият отблясък на
замръзналото езерце. Долавяше и странен шум като вятър, свирещ в тунел, но не можеше да каже
от коя посока идваше той.
- Открит съм за предложения. Ние тук не сме се били с тези неща като теб. - Джейдън
измъкна доста използвана пушка „Ремингтън 798“ с оптичен мерник от кобура. - Заредена е. Не
е стреляно с нея днес. Ето! - Той пъхна ръка в дисагите и извади шепа патрони. - Никой не