Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
горещ месинг и изгорял барут, преди да се забие в стената с тежко „туп“. Още изстрели
профучаха през разбития прозорец. Протягайки глава над рамото на Вълка, тя видя тялото на
Бърт да трепти в спазматичен танц, после да пада по лице. Дори през заглушеното жужене в
ушите си тя чу хрущенето, с което стъклената кама проби костта, а после и мозъка. Ръцете и
краката на Бърт се протегнаха като на малко дете, което крещи от изненада, а после се
отпуснаха.
На прозореца Марли скачаше нагоре-надолу и стреляше диво през перваза. С всичките „пук-
пук“ от ответния огън и „плянк“, когато куршумите рикошираха от чугунената печка, тя не
мислеше, че Марли улучва често. „Да се надяваме, че искрите няма да възпламенят онзи бор!
Пожарът е последното, което ни трябва.“ Ърни беше восъчна кукла в езеро от кръв. В кухнята
Пени пищеше.
- Трябва да я измъкнеш. - Алекс все още беше под Вълка, лицата им бяха на сантиметри,
вълчата му кожа беше толкова близо, че тя подуши мухлясалия дъх на животното, което някога я
бе носило. Тя разчете паниката му, подуши прашенето на страха по кожата му. Ако само можеше
да му предаде идеята си! За момент си помисли: „Алекс, успокой се, пусни чудовището! Нека то
ти помогне!“. Тя натика обратно този импулс. Щеше да бъде лудост. Вместо това тя сложи ръце
на раменете на Вълка и хвана очите му в своите. - Дай ми оръжие, Вълк! Нека помогна...
Чу се още едно огромно БУМ, проблесна оранжева светлина и нещо избухна отвън. Секунда
по-късно циклон от стрита на прах земя и пренагрят въздух нахлу през счупения прозорец, отхвърляйки Марли. Стаята внезапно стана много гореща, знойна. Алекс усети изгарянето в
гърлото и дробовете си. Над нея тялото на Вълка се скова, лицето му се изопна в болезнена
гримаса. Въздухът навън натежа от звуци, миризми и усещания: пиперливото жилене на
взривени експлозиви, изолиран писък иззад прозореца, мръсен дъжд от пушещи парчета
трептяща плът, пелтеченето на стрелящи оръжия.
После настана тишина, сякаш времето беше решило да си поеме много дълбоко дъх... и
точно тогава Алекс разбра какво беше забравила, защото сега почувства внезапен пламък в
центъра на мозъка си: „Върви-върви! Давай-давай!“.
Червената буря, онзи странен ум, беше там.
72
В продължение на три секунди Крис знаеше само, че е по очи на пода. Той кашляше и се
опитваше да диша през гърло, за което имаше усещането, че е стъпкано от ботуш, който бе смлял
трахеята му на каша. Кръвта от раната на челото капеше в очите му и се стичаше надолу по
бузите. Усещаше вкус на бакър в устата си, след като си беше прехапал бузата, а дясната му ръка
също беше хлъзгава и пръстите му започваха да горят. През леките хрипове, които свистяха
навътре и навън от гърлото му, можеше да чуе едно гърлено „о-о, о-о“. Не идваше от него обаче.
Примигна през кръвта и успя да обърне глава. Усети как сърцето му се опитва да спре.
На далечната стена се беше подпряло едно рошаво момче с блестящи очи. Гигант. Крис беше
висок - метър и осемдесет, - но това момче беше по-високо с поне десет сантиметра. Беше
масивен като каца и повечето от тази маса беше мускули. Но някой или нещо го беше докопало.
Огромни разрези бележеха по-голямата част от лицето на Променения и от тях се процеждаше
гной. Долната му устна беше разкъсана на две, а парчетата бяха толкова увиснали, че разкриваха
тъмносини венци и петносани зъби.
Ръцете на момчето бяха сключени върху дясното му бедро. Триъгълник от стъкло, зацапан с
кръв, блещукаше слабо в избледняващата светлина, а кръвта капеше по пода. Докато Крис го
гледаше, момчето отбори разранената си уста и изрева отново:
- Оо!
„Трябва да се махна.“ Гърдите му потръпваха с всеки измъчен дъх. Свали с мъка повредената
риза, после издърпа термобельото. Беше си порязал дясната ръка на онази стъклена кама, но
пръстите му се движеха. Залитна да се изправи, опита се да пристъпи, но се подхлъзна и стисна
масата за опора. През блъскането на сърцето си чу тежкото тупване на ботуш, когато момчето се
отблъсна от стената.
„О, боже!“ Крис се обърна, ръцете му се сгърчиха, когато се олюля. Ако не беше масата да го
подпира, коленете му щяха да се предадат. За част от секундата умът на Крис се изпразни.
Забрави, че искаше да се бие. Без оръжия и вече ранен, беше хванат в капан. Преди по-малко от