Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
своя страна, наистина щурмуват мястото, но защо? Не може да е просто за храна.“
Отдясно видя ужасените очи на Пени над ръба на хладилника. Внезапно една лампа светна в
ума ѝ и освети гадна мисъл, която не можеше да пренебрегне. „Боже мой!“
- Не ми казвай, че това е заради теб! - каза на момичето. От голямата стая се чу страшен
трясък, последван от скърцането на дърво, огъващо се под удара на метал, когато нещо блъсна
предната врата. Тежкият дъб потрепери, но удържа. Имайки предвид звука, Алекс реши, че който
и да беше отвън, сигурно имаше или тежък чук, или дънер.
Въздухът отново се взриви от изстрел, но този път беше близо и идваше отвътре. Алекс се
обърна назад и видя Вълка, все още в голямата стая, но зад преобърнатия кожен диван. Той скочи
на крака, пусна още един изстрел, след това залегна отново, когато куршумите засвистяха
навътре. Още едно „бум“ по вратата. Тя видя как странните Променени се промъкват зад
взривения прозорец. Измъквайки се от прикритието, Вълка отстъпи наляво, като се опита да
стреля по този, който разбиваше вратата, после се хвърли по очи, когато във въздуха затрака още
един откос. Куршумите издрънчаха по кюнците на печката. Миниатюрни гейзери от камък и бял
прах изригнаха от стените и от камината.
Автоматични оръжия? Вълка все още беше на пода по лице и за част от секундата сърцето ѝ
се сви.
- Вълк! - Тя видя бялото просветване на лицето му, когато погледна към нея. - Вълк, хайде, не можеш да... - Още един откос изстрели в същия момент, в който вратата поддаде с едно
огромно ТРЯС. Дървото се пръсна навътре като цирей, а тя беше толкова заета да го гледа, че
само наполовина регистрира нещо, което влизаше в полезрението ѝ през счупения панорамен
прозорец. Поглеждайки назад, тя видя Вълка все още на пода и чифт ръце с ръкавици, закачени
на строшения перваз.
„Опитва се да влезе.“
- Вълк! - Зарязвайки прикритието си, Алекс изскочи покрай тезгяха с готова за стрелба
помпа. - Стой долу! Стой долу! - Тя стреля веднъж, дулото припламна. Беше твърде високо, но тя
видя как ръцете се пуснаха. Още куршуми профучаха край нея и издрънчаха в печката. Един
попадна в огнището точно над главата ѝ, отприщвайки гейзер от каменни отломки, които се
забиха в косата и врата ѝ. Тя се смъкна надолу и продължи напред на ръце и колене през
отломките, усещайки всяко парче стъкло и откъртен камък, жегата от печката на по-малко от
шест метра, както и ледения въздушен водопад, който сякаш се изливаше през взривения
прозорец.
Алекс стигна до Вълка.
- Или по стълбите нагоре, или навън отзад - каза тя, - но не можем да останем тук. - Нито
едната възможност не беше особено добра. Ако избиеха прозореца на кухнята, за да избягат, можеха със същия успех да публикуват обява. Тогава оставаше да се качат горе. Да идат в банята, да сложат Пени във ваната, а после тя и Вълка можеха да довършат тези, които щяха да се опитат
да дойдат.
„Първо ще ни свършат амунициите. - Тя прехвърли поглед от стълбите към кухнята,
преглеждайки тезгяха с разхвърляната по него плячка, която беше намерила в мазето: лагерна
печка, фенер, бутилка газ. - Все пак, по-високо е по-до...“
- Чакай малко! - Погледът ѝ се закова върху лагерната печка. Газта. - Огън - каза тя на
глас. Да, наистина можеше да стане. Имаше толкова много свеж бор. Коминът беше задръстен с
нагар и креозот. Близо до огнището въздухът дори имаше вкус на бучка въглища. „Да, но това е
откачено. Ще се изпечем.“ И въпреки това беше единственото нещо, което Алекс можеше да
измисли. Изтича обратно до тезгяха, награби трите кутии с газ в ръцете си и се стрелна обратно, за да ги хвърли в огнището до влажния бор, който Пени и Бърт бяха донесли преди по- малко от
половин час.
Зад нея, откъм кухнята, долетя още една стъклена експлозия, последвана от момичешки
писък.
- Пени! - Алекс се втурна в кухнята и нагази в река от счупени стъкла от разбития
прозорец над мивката. Парчета стъкло проблясваха от косата на момичето, кръв капеше от
скалпа ѝ надолу по бузите. - Хайде! - каза, опитвайки се да изправи паникьосаната Пени на
крака. - Хайде, Пени! Не се бори с мен! Ние ще...
Чу се пукане от изстрел на пушка, писъкът на куршум над главата ѝ, последван от силен, остър вик. Тя ахна и погледна нагоре, право към дулото на пушката на Вълка, насочено сякаш