Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
минута бе толкова близо до смъртта, колкото когато отровата на Хана беше напоила мозъка му.
Всичко, което можеше да използва като оръжие - тенджери, тигани, ножове, - беше на
километри зад него. Така че можеше само да гледа момчето, това чудовище, да се клатушка към
него. Това беше кошмарът от спомените му и от трескавите сънища за Питър и Лена, от цял
живот, в който се събуждаше, за да открие баща си, смърдящ на пиячка, да се взира надолу в него
с омраза. От разбирането за това, което беше зад кьрвясалите очи на татко му: „Ще бъда в
безопасност само когато ти си мъртъв“.
„Бори се!“ Ръката на Крис слепешком се сключи около някаква чиния. Метна я бързо като
фризби. Момчето я видя и я отхвърли настрани, но Крис вече беше докопал нещо стъклено, после друга чиния и сосиера и запращаше към него всичко, което докопаше с ръце. Слушаше как
се разбиват и хрущят и се опитваше да намери път около масата. Промененият просто
продължаваше да приближава неумолим като съдбата. Крис реши, че въпреки очевидната му
болка хлапето всъщност се наслаждава. Може би чакаше с нетърпение някаква разплата. Да
откъсне парче плът със зъби, да нарани Крис доста лошо, а после да го пусне: „Върви, малък
Крис! Бягай! Върви! Виж колко далеч ще стигнеш!“.
Накрая, сякаш най-сетне уморено от играта - може би му беше омръзнало да отбива чинии, а
и бедрото вероятно го болеше, - едрото момче сграбчи покривката и дръпна рязко. С вик на
изненада Крис се отдръпна от пътя, докато чиниите и приборите се понесоха към пода с трясък.
Зелената основа за гориво на лампата се пръсна, изпускайки задушаваща смрад на газ, която
накара изтормозеното гърло на Крис да се стегне. Помитайки един стол, момчето го хвърли
внезапно като баскетболист, който прави светкавично подаване. Прицелът му беше перфектен и
столът растеше пред лицето на Крис. Стреснат, той нямаше време да се наведе и бе цапардосан в
гърдите. Препъна се зашеметено и после падна назад в локва от газ.
„Стани, стани!“ От изпаренията му се повдигаше. Крис изрита стола настрани, завъртя се и
се опита да се обърне и да вмъкне крака под себе си, за да се измъкне оттам. С ъгъла на окото си
видя коляното на момчето да се сгъва, а след това да се задава ритник. Крис се просна по очи и
чу свистенето на ботуша над главата си. Когато се превъртя надясно, за да се мушне под масата, усети как момчето сграбчва левия му глезен. Обезумял, той обви за опора ръце около тежкия
център на поставката за кълцане, после изрита обратно с десния крак. Ботушът му улучи със
задоволително „туп“, последвано след секунда от тежко грухтене. Когато хватката на момчето се
отпусна, Крис пропълзя останалата част от пътя, нагласи краката си и изскочи от другата страна
на масата. Печката беше точно пред него и вдясно той забеляза точно оръжието, което му
трябваше. Само ако имаше време...
Крис се извъртя, постави ръце под тежката маса, дръпна право нагоре и после блъсна с
всичка сила. Масата се прекатури с ужасен трясък. Промененият просто се измъкна надясно, но
това беше всичко, което Крис искаше - само да го забави за още няколко секунди. Докато
момчето обикаляше масата, ръцете на Крис се стрелнаха към печката и дръжката на димящата
тенджера. Извика рязко от болка, когато горещият метал прогори дланите му, но се насили да не
пуска. Това беше единственият му ход. Все още крещейки, Крис хвърли съда.
Тенджерата удари Променения, а струя вода с температура, близка до точката на кипене, заля лицето му. С кух звън желязото отскочи от костта. Кръв изригна от челото на момчето. За
половин секунда то остана напълно сковано, а после вместо гърленото „о-о“ издаде дълъг и
висок момичешки писък. Накланяйки се назад в непохватно клатушкане, момчето се изтърколи
във вихър от синя покривка и газ от лампата.
С рев, тъй като ръцете му виеха от болка, Крис се пресегна не към поставката за кълцане и
изкушаващата ѝ добре наточена стомана, а към куките на тавана. Той грабна един дълбок тиган и
го изтръгна от куката. На две стъпки от него Промененият беше коленичил, пръстите му
трепереха върху плът, която пламтеше гореща и пурпурна там, където не беше червена от кръвта.
С касерола в ръка Крис тръгна напред, вече сигурен какво трябва да се направи, знаейки, че
нищо на земята не би могло да го спре. В последната секунда Промененият вдигна глава и Крис