Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

Пукване, задъхано „фъш“, сякаш някакъв гигант беше цапардосан внезапно, а после газта се

запали с рев. Взривът се разду в наситенонеоново оранжево, а боровите дънери изригнаха в дъжд

от жълти искри. Долу тримата Променени и четиримата мъже замръзнаха, после се обърнаха

като хипнотизирани към огъня, пламъците размиваха очертанията им, сенките им бяха като

танцуващи паяци върху отсрещната стена. Алекс чу висок вой, усети внезапния приток на студен

въздух, засмукан от горящия огън, и помисли: „О, боже...“.

- Тръгвай! - извика тя точно когато огромен език оранжев пламък изскочи от устата на

огнището.

Звукът от разбиващия се прозорец на банята се изгуби в масивна експлозия като сътресение

от оръдие. Коминът се спука. Избликна огнен стълб, подпалвайки на мига тримата Променени в

бяло и превръщайки старците в пищящи, гърчещи се човешки факли. Изригнаха накъсани искри

от избухващи куршуми, когато огънят достигна до оръжията и амунициите им. Буци камък и

зидария прелетяха в душ от шрапнели. Въздухът кипна горещ и ярък. Пламъци плувнаха по

стените и се разляха по пода. Порив на горещ вятър шибна косата ѝ и Алекс си помисли, че може

би крещи. Усети как Вълка я сграбчва за врата и я повлича по коридора към банята.

Единият край на тънката пластмасова завеса за баня беше вързан за душа, докато другият

шляпаше като език от зеещия прозорец, през който той беше провесил парката си. Вече навън

Пени се беше хванала с ръце за нея, а стъпалата ѝ я прикрепяха към стената и тя слизаше надолу

по дъските като бременен морски рак.

- Добре съм - каза Алекс задъхано. Тъпанчетата ѝ бяха като спукани. - Ти върви! Помогни

ѝ! Аз съм точно зад теб.

След като беше тук горе, изведнъж вече не беше сигурна дали това е толкова добра идея.

Земята все още изглеждаше доста далеч, а този северозападен край на верандата блестеше от

ледени кристали. „Ако се подхлъзна, ще си счупя врата.“ Застанала във ваната, Алекс гледаше

как Вълка пълзи към Пени, после я прикарва до ръба на верандата. Зад гърба си усещаше

нарастващата жега и чу един висок, зловещ вой през локомотивното кипене на огъня. Над

мивката едно медицинско шкафче с огледало внезапно поддаде и се разпльока в порцелановата

купа. Под краката ѝ ваната се премести и потрепери и тя осъзна, че къщата се срутваше.

„Махай се от къщата!“ Алекс преметна медицинската раница през двете си рамена, грабна

завесата за душа и се прехвърли през перваза. Стъклени зъби захапаха задника ѝ през парката на

Вълка, но тя беше навън, дясната ѝ ръка все още стискаше завесата, лявата пета удряше по

облицованата с дърво стена. Вече на верандата можеше да усети треперенето и накланянето.

Нещо биеше, ревеше като прегряла пещ. Извила глава през рамо, тя зърна как един

оранжевожълт меч от пламък се заби през комина в небето. Отдясно пламъци се къдреха през