Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
разбития панорамен прозорец и облизваха покрива. За една ужасяваща секунда Алекс беше
замръзнала на място, хипнотизирана от танца и прашенето на огъня. Всеки момент къщата щеше
да се срине, а тя все още щеше да е тук, стиснала завесата, само за да бъде дръпната назад като
йо-йо и погребана под тази пламтяща лавина.
Още един дрънчащ трясък. „Пусни завесата! - Оранжев гейзер се запени от прозореца на
спалнята. - Алекс, пусни! - Видя, че Вълка и Пени бяха почти стигнали верандата, но бяха
разтърсени, когато къщата потрепери. - Пусни, Алекс! Мърдай! - Умът ѝ знаеше какво да прави, но тялото ѝ беше сковано, парализирано. - Хайде, върви, пусни, пусни!“
Последва ново изригване. Тя видя Пени внезапно да отскача, ръката на Вълка се стрелна да я
хване. Нещо много голямо - парче почернял чугун, се изстреля от страничната част на къщата
право в гората. Вечнозелените дървета се разпаднаха на трески. Под нея къщата се накланяше, стените започваха да се сриват, верандата се разпадаше. Секунда по-късно огромна ударна вълна
избликна нагоре по стълбището. Гигантски юмрук жега шляпна раменете ѝ и я издуха от
прозореца. Съдраната завеса пърхаше в юмрука ѝ. Алекс полетя в едно шеметно премятане, удряйки се в ламперията и отскачайки неконтролируемо. През писъците си зърна ярко небе, черни дъски, оранжеви пламъци, а после всичко изчезна, когато се заби във Вълка...
И полетя надолу.
76
Крис, Джейдън и Конър затичаха през снега. Оборът, досущ някой парен локомотив, бълваше
огромни кълба сив и черен дим. Когато приближиха, Крис чу мученето на крави и цвиленето на
коне. Овцете блееха високо и пронизително през пукота и прашенето на огъня. Всичкият сняг, натрупан върху покрива и напластен върху корнизите, се беше стопил и той долавяше съскащото
цвъртене на оранжевите езици, които облизваха разбитите прозорци на северната страна на
обора. Магическите знаци блестяха, цветната боя припламваше в кървавочервено от светлината
на огъня.
- В кой край са отделенията за агнене? - изкрещя Крис на Джейдън.
- 3-запад - изпъшка Джейдън. - Защо?
- Погледни прозорците! - Крис пое въздух, после изкрещя задъхано: - Те... те всички са
счупени от север и... и от запад. Най-безопасният път да влезем...
- Е от изток. - Лицето на Конър лъщеше от пот. - Кравите... и конете...
„Но Хана и Исак бяха с агнетата.“ И това беше точно мястото, от което най-вероятно беше
започнал пожарът. Всичко, което знаеше за огъня, беше от това, което упражняваха в училище: залегни, където въздухът е добър, дръж очите си върху хлапето пред теб и пълзи като луд!
Борбата с огъня беше съвсем различен проблем. Този нямаше да се разпростре заради снега и
студа, но можеше да мине бреме, преди да му свърши горивото.
- Вижте! - Джейдън извика и посочи. Но този път звучеше радостен. - Вижте, вижте!
Източната врата се отвори и изпусна мътен стълб черен дим. Секунда по-късно кравите се
понесоха навън с блеещи по петите им овце. Две човешки фигури се измъкнаха след тях. Едната
беше по-едра, с размерите на мъж. Това беше Исак, който беше обвил ръка около рамото на
Хана. Тя стискаше нещо в ръцете си и когато Крис се дръпна от подивелите животни, видя, че
това беше все още лъщящо новородено агне, чиято кожа бе нашарена със сажди и пепел.
- Трябва да изкараме агнетата! Трябва да изкараме агнетата! - тя се опита да извика, но
гласът ѝ беше задушен грак. Лицето ѝ беше зацапано и имаше сажди около устата.
- Все още ли са в яслите? - попита Джейдън. Пронизително конско изцвилване разряза
въздуха. - Къде е Роб?
- С конете. Те все още са...
- Заемам се. - Конър размота вълнения шал от врата си, сви го на топка и го потопи в
поилката за добитъка. - Трябва да се изведат само три.
- Трябва да стигнеш до агнетата! - настоя Хана.
- Ще направя каквото мога - каза Конър, но Крис разчете погледа, който момчето хвърли
на Джейдън. После завърза капещия шал върху носа и устата си. - Дай ми шала си, Хана! Мога да
го използвам за някой кон.
- Да. - Замаяна, Хана дръпна опушената вълна от врата си. - Но агнетата...
- Ами Променените? - попита Крис.
Тя обърна към него разсеян поглед.
- Мъртви. Дойдоха толкова бързо. - Тя прокара трепереща ръка през течащите си очи. -
Ако не ни беше предупредил... Все още не разбирам как са ни намерили... -
Очите ѝ се стрелнаха между Джейдън и Крис и се разшириха. - Исак... Исак!