Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

хълм, сега беше пушещ кратер, язва от почерняла земя и пушещи останки. „Използвали са

някаква граната или бомба.“ Беше трудно да каже колко са телата, защото всичко беше на

парчета - чуканче от нещо, което изглеждаше като лакът, стъпало без четири пръста и половин

табан, три-четвърти от пръсната глава се клатушкаше на ръба на кратера като размазана тиква за

Хелоуин. Друг Променен - късметлия или не, зависи от гледната точка - беше проснат в

объркана плетеница с ореол от опръскана кръв около главата си.

„Какво, по дяволите?“ Каквото и да ставаше тук - и особено в светлината на факта, че там

отвън имаше мъже, - този бой беше за нещо много повече, отколкото за това кой какво беше

решил, че е негово. Очите ѝ засякоха проблясване крайно вляво, в същата посока, от която Вълка

и тези мъртви Променени бяха дошли само преди пет минути. Нещо бяло се промъкваше през

зелените кедри и канадски ели. Тя видя овала на лице, но имаше нещо сбъркано в него, а

миризмата беше...

„Шантава.“ Имаше Променени, нямаше съмнение в това, но под характерната смрад на

сварени канални води имаше и друг мирис - остър и химически, напълно изкуствен. Напомни ѝ

за металическия аромат на химиотерапията, която лекарите бяха използвали върху чудовището, и

по-точно на цисплатин - лекарство, което я караше да си изповръща червата. Но защо някой

Променен да мирише така?

Зад тези странни Променени и сред дърветата тя забеляза други фигури, които не излизаха

напред, носът ѝ се напълни с миризма на спарени стари хора и коне.

„Хора... с Променените? Как е възможно?“

Чудовището ѝ внезапно потрепери, придърпвайки ума ѝ с онзи странен тласък - „върви-

върви-върви, давай-давай-давай“, - когато или то, или това, което беше отвън, се опита да се

докопа до контрола върху ума ѝ. „О, не, няма да стане!“ Залитайки назад, тя грабна парче стъкло.

Без да разбира, Вълка се пресегна към китката ѝ, но тя се измъкна.

- Не, остави ме, само... - Сбърчила лице в гримаса, тя заби стъклото в бедрото си с бързо

движение: вътре-вън. Извика от болка, но в тъмния център на ума си усети рязко хлопване, когато чудовището се отдръпна. ,Достатъчно.“ Умът ѝ се проясни и тя погледна в очите на Вълка, които бяха разширени в шок.

- Хайде, Вълк - изпъшка тя и хвърли настрана окървавеното стъкло, - преди всички да

умрем! - Алекс загреба падналата помпа на Бърт и пушката на Ърни и скочи към кухнята, завивайки надясно, за да се скрие зад гранитния тезгях. Размисли дали да отвори помпата, за да

изброи колко патрони са ѝ останали, но реши да не го прави. Последното, което ѝ трябваше, беше да пълзи след разпилени патрони. Реши, че един вече го няма и вероятно оставаха четири.

В пушката може би имаше пет или шест, в зависимост от това дали Ърни беше пуснал няколко

откоса.

„Но в това няма никакъв смисъл. Какво искат? Тези, които преследваха Вълка и неговата

банда, защото са откраднали храната им, бяха ударени от някакви странни Променени. Те, от