Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не виждам как ще сме в състояние да го направим, а ти? — отвърна Хелън: не искаше да звучи недружелюбно, но просто не можа да се въздържи. Чу как едно от момичетата, мотаещи се наблизо, изсумтя възмутено от държанието й.
— Просто искаме да ти бъдем приятели. Или ако не приятели, то поне не и врагове. Помисли си по въпроса — каза той, а после си тръгна.
На Хелън й бяха нужни три опита да отвори ключалката си, докато всички стояха наоколо и я зяпаха. След като бе изчерпала цялата си енергия, за да не нападне Джейсън, докато той си тръгваше, не й беше останала никаква, за да прояви търпение. Идваше и да се разкрещи на всички, задето я съдят, но това никога нямаше да е възможно. Какво щеше да каже? „Обикновено не съм кучка — просто сега съм ужасно навъсена и заядлива, защото ме преследват три призрака, плачещи с кървави сълзи, които не ме оставят да спя нощем.“
На обяд с изненада видя Ариадна и Касандра да седят на масата с приятелите й. Дори от разстояние Хелън виждаше, че Мат е превъзбуден от подтисканите хормони. Гретхен и Зак, които никога не сядаха на тяхната маса за обяд, също бяха там, подмазвайки се на популярните хлапета. Хелън се поколеба на прага за миг, като си помисли, че може би все още има шанс да се измъкне тихомълком, когато Ариадна я забеляза и й помаха да дойде при тях.
По време на този неловък обяд, Ариадна беше възможно най-мила с Хелън, а усмивките на Касандра, макар и неуверени, бяха многобройни. Въпреки този искрен опит за приятелско отношение, Хелън беше толкова разстроена от непоносимото присъствие на Фуриите, които кръжаха точно пред крайчеца на окото й, че нервното й държание й спечели няколко скандализирани погледа от Гретхен и няколко разтревожени — от Клеър. Щом излязоха от стола, Клеър дръпна Хелън настрани.
— Ще умреш ли, ако се държиш мило? — попита тя.
— Нямаш представа колко се старая — отвърна Хелън през стиснати устни.
— Старай се повече. Опитваш се да се държиш като абсолютен сноб, а аз знам, че не си, така че дори не започвай. — Клеър продължи, без да слуша възраженията на Хелън: — Ясно ми е, че става нещо странно. Нещо, за което не ми казваш. Това ме устройва. Но трябва да започнеш да си даваш вид, че ги харесваш, иначе хора като Гретхен и Зак ще се погрижат да ти скапят живота до дипломирането.
Хелън кимна покорно. Знаеше, че получава добри съвети, но животът й вече си беше достатъчно скапан и без да се опитва да се хареса на семейство Делос. Въпреки това на другия ден се постара да положи усилие и се усмихна на Ариадна и Джейсън, когато мина покрай тях в коридора. Опитът не беше особено сполучлив — получи се повече като озъбена гримаса, отколкото като широка усмивка — но се прие добре от близнаците.
Хектор беше друга работа. Очевидно не споделяше мнението, че всички трябва да опитват да се спогаждат, а след още един мъчителен ден, в който се заставяше да не трепва щом види Лукас, Хелън трябваше да мине покрай Хектор на път за тренировка. Сякаш теглен от невидими струни, Хектор смени посоката и тръгна след нея през полето. Викаше я полугласно по име, сякаш си тананикаше песен. Хелън отчаяно се огледа за някой свидетел, в случай че стане нещо, и въздъхна силно, когато видя няколко момичета, отправили се в нейната посока. Гледаха я как почти бяга от Хектор и се взираха в нея, сякаш й бяха пораснали рога. Повечето момичета в училище щяха да хукнат към Хектор, ако им се усмихваше така.
През цялата нощ в четвъртък Хелън не можа да спи от стенанията на Фуриите, сякаш някое от децата Делос беше наблизо. В петък трябваше да стане призори, за да закара Кейт и Джери до летището. Летяха за Бостън, за да присъстват на конференция на собствениците на малък бизнес през уикенда, и Хелън очакваше с нетърпение да остане сама за няколко дни. От липсата на сън и всекидневните тревоги се чувстваше напълно смазана. Трябваше да издържи само още един ден в училище, а после можеше да се мушне в леглото и да се крие до понеделник. Може би в крайна сметка щеше дори да успее да заспи.
За нещастие онова, което бе смятала за петъчния финал, всъщност се оказа сериозно препятствие по трасето, както откри, когато пристигна в училище. Отначало не разбра защо се блъскат в нея толкова много и предположи, че трябва да е някаква нова мода, която беше пропуснала, докато Клеър не се разкрещя на всички да се отдръпнат. После Хелън започна да се вслушва в онова, което всички казваха, когато се блъскаха.