Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хора, с които никога дори не бе разговаряла, шепнеха „кучка“ и „пачавра“, докато я подминаваха по коридора. Целият ден бе върволица от обиди. На три пъти Хелън трябваше да избяга в момичешката тоалетна, за да се скрие. Успя да изкара деня, без да види никое от хлапетата Делос, но в замяна на това се беше превърнала в прицел на подигравките на всички останали. Когато започна да се преоблича за тренировката, вече беше такава нервна развалина, че не знаеше дали ще се разплаче или ще повърне. Щом излезе навън, настигна Клеър с олюляваща се походка. За щастие останалите момичета им оставиха достатъчно място, когато затичаха по пътеката.
— Защо изобщо им пука? — избухна Хелън в пристъп на безсилно раздразнение. — Какво значение има дали харесвам хлапетата Делос или не?
— Защото това не е цялата история — каза Клеър внимателно.
— Какво си чула? — попита Хелън, отчаяно копнееща за някакво обяснение.
— Носи се слух, че Лукас и Хектор се карат за теб, затова, разбира се, сега всички момичета те мразят — каза Клеър сякаш се надяваше, че слухът е нелеп, но не беше напълно сигурна дали е такъв.
— Шегуваш се, нали?
Клеър поклати глава:
— Предполагам, че Лукас и Хектор наистина са имали юмручна схватка вчера на футболната тренировка след училище. Затова ги нямаше на училище днес. Отстранени са временно.
— Какво е станало? — попита Хелън, онемяла от шок.
— Лукас видял Хектор да те проследява на излизане от момичешката съблекалня и откачил. Разкрещял се на Хектор да стои далече от теб. Предполагам, че Лукас един вид е казал… че си негова — каза Клеър смутено. Хелън поклати глава. Лукас бе имал предвид, че на него се полага да я убие, но не беше възможно да обясни това на Клеър.
— Всички момичета ме мразят, защото Лукас е някакъв побъркан смотаняк, който ме преследва? Не е ли несправедливо? Ненавиждам го — каза Хедън разпалено. Поколеба се. Хрумна й друга мисъл. — Но това обяснява само защо ме мразят момичетата. Има още, нали?
— О, да. Идва далеч по-лошата част, защото не са били просто временно отстранени от училище — продължи Клеър със сбърчено от тревога чело. — Зак каза, че Хектор и Лукас се сбили наистина страховито пред целия футболен отбор, пред треньорите, пред всички. Било е доста зле. Толкова зле, колкото смъртна схватка. Джейсън се изпречил между тях и успял да прекрати схватката, но вече било твърде късно. И… ами… всичките са изритани от футболния отбор. Затова те мрази цялото училище, включително момчетата — каза тя, приключвайки историята. — Предполага се, че и трите момчета Делос са невероятни, легендарни спортисти, и всички казват, че ти си съсипала единствения шанс на гимназията в Нантъкет за печеливш сезон.
— Сигурно ме будалкаш — каза Хелън бавно. — Те ми съсипват живота. — Дори в дълбините на самосъжалението си, от вниманието й не убягна, че тя също им съсипваше живота.
Бяха в града от две седмици, а вече и трите момчета бяха набелязани за проблеми с дисциплината. Ако тези инциденти продължаха да се случват, можеше да ги изритат от училище, а тогава къде щяха да отидат? Щеше да им се наложи да пътуват до сушата всяка сутрин, защото на острова имаше само една гимназия. И всичко това — сбиването, временното отстраняване от училище, фактът, че цялото училище се заяждаше с Хелън — се беше случило, след като се бяха споразумели да опитат да се спогаждат.
Една ужасна истина започваше да прониква в съзнанието й. Дори и да овладееше гнева си, а семейство Делос да овладееше своя, Фуриите нямаше да им позволят да съществуват съвместно. Сбиването между Лукас и Хектор доказваше, че хлапетата Делос или ще бъдат принудени да я преследват, или ще започнат да се нападат помежду си. Нямаше решение на проблема, което да позволи на всеки да остави другите на мира. По някаква причина, която Хелън все още не можеше да проумее, Фуриите настояваха за кръв и щяха да се доберат до нея, без значение как е пролята.
— Наистина ли не се виждаш с Лукас? — попита загрижено Клеър. Хелън рязко се сепна от мрачния си унес.
— Да се виждам с него? Всеки път, щом го погледна, ми идва да си избода очите — отвърна Хелън дискретно.
— Ето! Точно това не проумявам — възкликна Клеър. — Никога преди не си мразила някого, нито дори Гретхен, която се държи гадно с теб още от пети клас. Ти просто се отдръпна от нея, все едно нищо не е станало, а едно време беше толкова близка с нея, колкото с мен. Но тази история с теб и Лукас… Тя те разяжда! Толкова си гневна, откакто той се премести тук. Изобщо не разбирам това. Сякаш единственото смислено обяснение е това, което всички казват. — Клеър рязко млъкна.