Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
„… на запад след калам (Шумер) и отвъд хоризонта… голямата река артиру (Итеру / Нил) и земите на каммутута (Кемет / Египет)… 50 дана от буранун (Ефрат?)… с изобилие от… говеда, риба, пшеница, гешнимбар (финикови палми?)… град на име манарфур (Менефер / Мемфис?)… цар, който управлява всички… с голям страх от враговете заради… тукул (оръжията?) говори… от ан (небесата / небето?) под формата на лагаб (камък?) и ги повежда в битка начело на царската армия… бил (изгаря?) с ослепителна светлина и ухуб (заглушава?)… болка и прилошаване… С това оръжие враговете на каммутута от Севера са унищожени и от Юга са унищожени… Изтокът и Западът са превърнати в прах, така че техният цар владее всички земи около артиру и никой не може да му се опълчи, нито някога да го победи, тъй като в ръцете му е митум (боздуганът?) на боговете… най-страшното оръжие на света… пазете се и никога не тръгвайте срещу царя на каммутута, защото в гнева си той ще… до пълно унищожение.“
Прочете текста няколко пъти, без изобщо да разбере за какво става дума.
— Странни дивотии за скали и оръжия — записа в диктофона си, като тръскаше смаяно глава за нещата, които хората намират за интересни. Помълча за миг и добави: — Навярно няма отношение към работата.
Върна листа на мястото му, затвори книгата и я намести върху попивателната, за да изглежда точно както я беше заварил. Огледа стаята за последен път. Постави подслушвателните устройства — едно в телефона, второ зад рафта с книги и трето под канапето в хола — и излезе от апартамента. Беше останал там почти деветдесет минути и според неговите пресмятания самолетът на Броуди още не беше изминал и половината път до Кайро. Добра и прецизна работа, помисли си. За това му плащаха. Тъкмо по тази причина беше най-добрият.
16.
Дакла
— Алекс никога не би си направила инжекция сама. При никакви обстоятелства. Тук нещо не е наред. Повярвайте ми — нещо не е наред.
Доктор Мохамед Рашид се намръщи и подръпна лявото си ухо.
— Повярвайте ми — повтори тя. — Алекс изпитваше панически страх от спринцовки. Бих подчертала това и преди, но предположих, че е погълнала хапчета или е изпила нещо. Никога не би си поставила инжекция. Никога!
Беше напрегната и тревожна още откакто Моли Кирнан на тръгване подхвърли за бодването от иглата. В мига, когато си даде сметка какво всъщност бе казала Кирнан, се опита да се свърже със Захир по мобилния телефон и да го помоли да се върне, за да й обясни това. Телефонът му обаче беше изключен. Същото беше и положението с апаратите на Кирнан и Броуди. Фрея дори не си направи труда да им остави съобщения. Обезумяла, тя просто грабна раницата си и се затича — през палмовите и маслиновите горички, по пустинната пътека към главния оазис. Нямаше представа какво точно ще направи, просто знаеше, че е станала ужасна грешка и че тя е длъжна да направи нещо. След около кило метър чу зад себе си скърцане и дрънкане. Настигна я магарешката каручка, карана от беззъбия старец, с когото Захир се бе разминал предния следобед по пътя към къщата на Алекс — Мохамед или Махмуд, нещо такова. Захир я беше предупредил да избягва всякакви контакти с него, но тя беше прекалено развълнувана, за да мисли за това. Прие предложението му да я повози, защото държеше да стигне до Мут колкото може по-бързо. Той й измърмори нещо и седна в ненужна близост до нея, ръката му дори докосна бедрото й, но тя почти не му обърна внимание.
— Мут — повтаряше тя. — Моля ви, Мут, болницата, бързо.
В селото с тухлените керемиди каручката спря пред магазина на „Кодак“ и Фрея успя да се прехвърли на един пикап, с който измина останалата част от пътя. В болницата казаха, че доктор Рашид е на визитация и ще може да й отдели време чак следобед. Тя обаче настоя да го види, почти направи сцена и накрая зазвъняха телефони, задействаха се пейджъри, той се появи и я поведе към кабинета си.
— Повярвайте ми — каза тя за трети път, едва сдържаше гнева си. — Алекс не може да се е самоубила. Особено по този начин. Това е невъзможно.
Лекарят се помести в стола си, очите му се местеха между бюрото и Фрея.
— Госпожице Ханън — започна той бавно. — Знам колко е трудно…
— Нищо не знаете! — спря го тя. — Алекс не би могла да си постави инжекция. Не би могла. Никога!
Гласът й бе станал писклив и гневен. Той я остави да се поуспокои, после направи нов опит:
— Госпожице Ханън, когато почине близък…