Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
В ума на Алекс изплува лицето на Грег, някогашния годеник на Алекс — рус, със слънчев загар, общителен. Тръсна глава, за да прогони образа.
— Беше много мила с мен — продължаваше Флин. — Помагала ми е в… трудни моменти. Всъщност ми беше повече сестра, отколкото приятелка.
Той се намръщи, подритна едно камъче по пътеката и се обърна към нея.
— Извинявайте, нямах предвид… неуместна аналогия.
Тя махна с ръка да му покаже, че не е нужно да се извинява. Погледите им се срещнаха и двамата останаха взрени един в друг за миг, преди да се извърнат. Пътеката навлезе в сенчеста маслинова горичка, преди да ги изведе до къщата на Алекс.
Някой — навярно икономката, реши Фрея — беше подредил семпла закуска на масата в хола: сирене, домати, лук, фасул, хляб и кафе. Събраха се около нея и едва я побутнаха, единствени Захир и брат му проявиха истински апетит. Казаните напосоки думи все по-често преминаваха в удължаващи се паузи. Така изминаха трийсет минути, докато и Флин, и Кирнан не казаха, че трябва да тръгват, за да хванат обратния полет за Кайро.
— Сигурна ли си, че ще се справиш? — попита Кирнан, беше хванала ръката на Фрея, докато вървяха към джипа на Захир. — Ако искаш, мога да остана известно време.
— Ще се справя — увери я Фрея. — Ще остана още няколко дни, за да събера нещата на Алекс, после ще си тръгна. Самолетът ми е чак в петък.
— Какво ще кажеш да се срещнем на летището, когато минеш през Кайро? — предложи Кирнан. — Да обядваме заедно и да се сбогуваме както трябва.
Фрея се съгласи и двете се прегърнаха. Възрастната жена я целуна по бузата, после седна на задната седалка. Флин пристъпи към Фрея и й подаде визитката си:
Професор Ф. Броуди,
Американски университет в Кайро,
тел. 202 2794 2959
— Не ми се вижда много вероятно, но ако някога се зачудите какво да правите, непременно ми се обадете. Ще можете да ме плашите с изкачванията си, а аз да ви го върна с изключително досадните истории за скалните надписи от неолита.
Наклони се и за миг изглеждаше, че се кани да я прегърне. Той обаче само допря устни до бузата й, заобиколи джипа и седна от другата страна на Кирнан. Захир и брат му седнаха отпред, моторът изръмжа и колата тъкмо потегляше, когато Фрея изведнъж се пресегна през отворения прозорец и сграбчи китката на Кирнан.
— Тя не е страдала много, нали? — Гласът й бе пресипнал от напрежение. — Когато Алекс… нали знаете, морфинът… Когато е започнала да го взема. Било е бързо, нали? Без много болка?
Кирнан стисна ръката й.
— Мисля, че изобщо не е имало болка, Фрея. Казаха ми, че било много бързо и много спокойно.
Флин, изглежда, понечи да добави нещо — отвори уста, после пак я затвори. Фрея дръпна ръката си.
— Просто трябваше да знам. Просто…
— Разбирам те, мила — успокои я Кирнан. — Повярвай ми, Алекс изобщо не е страдала. Само едно бодване при влизането на иглата, това е всичко. Не е имало болка, уверявам те.
Погали Фрея по ръката, после кимна на Захир и потеглиха. Колата изчезна сред дърветата, а Фрея тръгна към къщата. И изведнъж си даде сметка за думите на по-възрастната жена. Обърна се с пребледняло лице и възкликна:
— Но Алекс никога не би…
Шумът на мотора обаче беше вече изчезнал. Беше останало само жуженето на насекомите и — в далечината — бученето на напоителната помпа.
15.
Кайро
Ангълтън затвори вратата на апартамента на Флин с лакът. Чехлите на портиера тихо заглъхваха по стъпалата надолу. Човекът бе поискал да се мотае, за да държи апартамента под око, но американецът добави още една пачка към сумата, която му беше броил, за да му отвори, и го разкара. Беше стар, мръсен и непохватен и на Ангълтън никак не му се искаше да го остави да премества нещата, така че Флин да усети, че е имал посетители. Това си беше работа, а не просто любопитство. Трябваше да е професионален и да не допуска грешки. За това му плащаха. А и в тази работа най го биваше.
Вратата се затвори с глухо щракане. Той извади от джоба си гумени ръкавици и си ги сложи — гумата съскаше и свистеше по дланите му. Заедно с калцуните около обувките, които беше сложил пред вратата, те щяха да му свършат работа да не остави никакви следи, никакъв белег, че е бил тук. Почти сигурно прекаляваше с предпазните мерки. Броуди нямаше никакво основание да очаква такова безпокойство и изобщо не би се огледал, като си дойде. Но човек винаги трябва да внимава. Дори при нищожната вероятност англичанинът да страда от повече параноя, отколкото издаваше видът му — а в неговите среди това не беше съвсем невъзможно — Ангълтън не смяташе да излага на риск цялата операция, като остави ненужни следи.