Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Погледна си часовника — имаше много време, самолетът още дори не беше излетял от Дакла — и започна огледа. Не търсеше нещо конкретно, просто искаше да усети Броуди, да изпита като чувство онова, което вече знаеше, да го свърже със случая Пясъчния огън. Хола, кухнята, банята, двете спални, кабинета — проучи всичко, засне много неща с дигиталния си фотоапарат и записа впечатленията си на портативния диктофон.
За неподготвения наблюдател апартаментът не би разкрил кой знае какво за обитателя си — египтолог, ерген, с пристрастия към класическата музика, изследванията на пустинята, политиката — особено близкоизточната политика, — а ако се съдеше по спортния шал и подписаната снимка на тима, от футболния клуб „Ел-Ахли“. Тези и още някои подробности — че Броуди поддържа добра физическа форма, че чете поне на пет езика, не употребява алкохол и върши общественополезна дейност (благодарствени писма от едно сиропиталище в Луксор и от програмата за помощ в един от бедните квартали на Кайро) — навярно биха сумирали целия му портрет. Образ като от съединени точки в ребус, който дава обща представа, без каквато и да било дълбочина и без нищо съществено.
Окото на Ангълтън обаче беше опитно. Докато обикаляше стаите, той успя да схване подтекста на съдържанието им, да изкопчи скритите данни. В банята например, набутан в чифт вехти гуменки, той откри най-модерен хронометър, в чиято компютризирана памет се пазеха данните за разстоянията, пробягани от англичанина през последните две седмици. Десет километра за 36:02 минути, 20 километра за 1:15:31, 15 километра за 53:12 — Броуди, изглежда, бе не само в добра, а по-скоро в отлична форма. Потрошената лампа на масичката до леглото, белезите по стената зад нея, кутийката с таблетките ксанакс, повечето изпити — също казаха историята си на Ангълтън. Броуди, научи от тях той, страдаше от кошмари, мяташе се нощем, докато открие ключа на лампата, след това вземаше успокоителни, за да заспи. Всичко това потвърждаваше и данните от предварителното проучване на американеца.
Снимката на Алекс Ханън в хола привлече вниманието му. Дали двамата са били любовници, или не, Ангълтън не знаеше със сигурност. В последна сметка би казал не — любовниците, според неговия опит, обикновено имат повече снимки на другия, особено ако живеят разделени, а тук снимката беше само една. Тя явно беше скъпа за Броуди — това личеше от ценната сребърна рамка, — но Ангълтън би приел връзката им по-скоро за добро приятелство, не за любовна.
Повече го заинтересуваха подробностите, които откри на снимката. Тя явно бе направена в отдалечена част на пустинята — Западната пустиня според него, ако се съдеше по общия им интерес към нея, а и от присъствието на самия Броуди, чието отражение едва-едва се различаваше в огледалните стъкла на слънчевите очила на Ханън.
На фона на изображението, малко вляво и донякъде не на фокус, се виждаха няколко оранжеви куфара за инструменти (подобен видя и в коридора на апартамента, в него имаше нещо като радар или сензори устройство). И още по-интересно, зад Броуди, в отражението на сенниците на Ханън — Ангълтън трябваше да се взре напрегнато в мини лупата, с която никога не се разделяше, за да го различи — се забелязваше нещо подобно на крило или платно, прекалено малко, за да е на самолет. Хвърчило? Портативен въздушен глайдер? Друг миниатюрен летателен апарат? Малък двуместен самолет? Не можа да прецени, а и нямаше време да изнесе снимката за дигитален анализ. Но тя и така даваше сведения — като се вземат предвид работните куфари, срещата им в отдалечената пустиня и личната им близост, Броуди и Ханън явно бяха работили нещо заедно. Еднократно пътуване? Част от някакъв по-мащабен проект? Не можеше да е сигурен, но пък това беше още един фрагмент от картината. Парченце по парченце по парченце.
Прекара почти двайсет минути надвесен над снимката, преди да погледне отново часовника си — все още имаше много време — и да се запъти обратно към кабинета. Вече го беше огледал най-общо, но тук явно беше центърът на света на Броуди и затова му се искаше отново да го поогледа, да види дали не може да разбере още нещо.
Погледна още веднъж поставената в рамка гравюра на стената зад бюрото с надпис Град Зерзура е бял като гълъб, а на портите му е резбована птица. Прочете още веднъж текста в диктофона си, макар да го беше направил и при предишния си оглед на кабинета.