Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Макар и тих, гласът й сякаш изпълни цялата горичка.
— Преди трийсет години и аз самата загубих особено скъп човек. Съпруга си. Две неща ми помогнаха да преодолея мъката тогава. Първото беше любовта и подкрепата на приятелите ми. Надявам се, че и ти, Фрея, ще почувстваш нашата любов в това прекрасно място днес — и към Алекс, и към тебе. Ако имаш нужда от нас, ние винаги сме насреща.
Прочисти гърло и прокара пръсти по златния кръст на шията си.
— Другото нещо, което ме подкрепи в ония тъжни дни, беше Светата Библия и думите на Спасителя Исус Христос. Бих ги цитирала и сега, но знам, че Алекс не беше вярваща, и макар любовта на Исус да е всеобхватна, аз няма да оскверня паметта й с чувства, които биха я притеснили.
Беше едва забележимо, но като каза това, устните й лекичко се присвиха като в неодобрение.
— Вместо това — продължи Моли Кирнан — ще ви прочета нещо, което беше близко до сърцето на Алекс: едно стихотворение от Уолт Уитман.
Извади от джоба на костюма си едно листче и си сложи очила.
Сгъна листчето, свали си очилата и изтри око с показалец.
— Мога да говоря много за Алекс. За красотата и ума й, за смелостта и страстта й към приключения. Мисля обаче, че Уолт Уитман го казва най-добре, тъй като говори за това как се дава стих. Алекс даде стих на живота на всички нас — много специален стих, който ни обогати и ни издигна. Като сестра, приятел и колега — светът е по-беден без нея. Благодаря ти, Алекс. Липсваш ни.
Пак застана до Фрея и хвана ръката й, а двама о местните започнаха да запълват гроба с пръст. Тропането на пръстта по ковчега отекваше глухо — звук, който никак не се връзваше с идиличната горичка. За съвсем кратко Фрея погледна Флин и той съвсем лекичко й кимна, като че ли да й покаже, че разбира и споделя скръбта й.
Гробът бързо се запълни и накрая остана издигнат правоъгълник от песъчлива пръст, заобиколен от цветя.
— Сбогом — прошепна Фрея.
Доктор Рашид се извини и си тръгна, защото бил дежурен в болницата. Повечето местни също се оттеглиха и накрая останаха само Фрея, Моли, Флин, Захир и един младеж с брада, когото Захир представи като брат си Саид. Когато петимата тръгнаха по пътеката към къщата на Алекс, Флин се приближи до Фрея.
— Разбира се, обстоятелствата не са идеални — започна той, — но се радвам най-после да се запозная с вас.
Тя кимна, но не каза нищо.
— Алекс ми е говорила много за вас — продължи Флин. — За изкачванията ви, за всичко. Само разказите й ме уплашиха до смърт. Аз получавам световъртеж дори от домашната подвижна стълба.
Тя му се усмихна съвсем-съвсем леко.
— Добре ли я познавахте?
— Твърде добре — отвърна той и пъхна ръце в джобовете на дънките си. — Интересите ни към пустинята бяха едни и същи. И станахме приятели. Добри приятели.
Тя го погледна с вдигнати вежди.
— Да не би вие с Алекс…
— Господи, не! — развеселено възкликна той. — Тя изобщо не си падаше по ровещи из книгите неврастеници. Доколкото имам собствени впечатления, тя предпочиташе хипарите.
9
Превод Леда Милева — Б.пр.