Скритият оазис

Огледа повторно и дървените шкафове за папки до бюрото. Всеки имаше по пет чекмеджета, а всяко чекмедже беше натъпкано с купчини бележки, статии, снимки, схеми, препечатки и карти — всички бяха подредени в раздели по азбучен ред: от Алмаши най-горе до Яхмос в най-долното.

Материалите бяха прекалено много, за да прегледа всичко подробно. Затова той се задоволи с отваряне на всяко чекмедже и преглеждане на това-онова — бедуини, Пепи II, Уингейт, Хепри, — преди да премине по-нататък, без да се задържа никъде задълго.

Само две папки го накараха да спре и да ги огледа по-внимателно. Едната, с етикет „Гилф Кебир / Сателитни изображения“, се състоеше от снопче цветни снимки. Започваха с панорамни снимки на целия югозападен ъгъл на Египет, преливащи се в по-детайлни снимки на Гилфа, при които пустинният пейзаж ставаше все по-ясен и по-детайлен. Последните двайсетина бяха толкова контрастни, че Ангълтън успя да различи повечето отделни скали в източната страна на Гилфа. От време на време се появяваше по някой зелен участък — навярно само купчина дървета или група пустинни храсти, — но иначе пейзажът си оставаше изцяло безжизнен и пуст. Нямаше и следа от мистериозния оазис на Броуди.

Другата папка, която привлече вниманието му, имаше етикет „Магнитометрични данни“. (Дали сензорното устройство от коридора не беше свързано с нея? Уред за измерване на магнитното поле?) Съдържанието на листовете — страница след страница едноцветни точки и петънца — не му говореше нищо. Самите данни не бяха важни. Онова, което го накара да се замисли, беше, че Броуди изобщо използва магнитомер. Магнитомерите, доколкото Ангълтън знаеше, служат за описание на предмети под повърхността и за откриване на метал. При все това в разговора им онази вечер Броуди изрично бе уточнил, че обитателите на Гилфа от Каменния век още не били стигнали до металообработка. За това тук несъмнено имаше някакво съвсем невинно обяснение, но си оставаше любопитно.