Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Изобщо не знаех…
Тя го погледна над очилата си за четене и повдигна учудено вежди.
— … че си била омъжена. След толкова години го научавам чак сега.
Тя посочи пръстена на лявата си ръка.
— Винаги съм смятал, че го правиш, за да отпратиш нежеланите ухажори. И че всъщност, нали разбираш…
Тя се замисли за миг, за да схване какво иска да каже. После възкликна с престорена обида:
— Флин Броуди! Приличам ли ти на лесбийка?
Той наклони глава в израз на съжаление.
— Мога ли да попитам как се казваше?
След кратко мълчание тя сгъна вестника и си свали очилата.
— Чарли. Чарли Кирнан. Любовта на живота ми. — И след нова пауза добави:
— Загина при изпълнение на дълга си. В служба на родината.
— Бил е…
— Не, не. Пастор към морските пехотинци. Убиха ГО в Ливан през осемдесет и трета. При взрива в бейрутските казарми. Бяхме женени само от година.
— Съчувствам ти — промърмори Флин. — Искрено ти съчувствам.
Тя сви рамене, сложи вестника в джоба на предната седалка, облегна се и се загледа нагоре.
— Утре щеше да е шейсетият му рожден ден. Все си говорехме за това — какво ще стане, като остареем. Малко ранчо в Ню Хампшир с веранда, люлеещи се столове. Деца, внуци. Сантиментални неща. Чарли определено беше сантиментален.
— Съчувствам ти — повтори Флин.
Моли Кирнан въздъхна, седна отново по нормален начин и показно започна да наглася очилата си, с което даде да се разбере, че не иска да говори повече за това. Но пък попита:
— Нещо за оазиса ли?
— Моля?
Тя посочи с брадичка лаптопа му и заредения на него файл.
— А, не. Това е за една лекция в университета другата седмица. Пепи II и упадъкът на Старото царство. Темата е отегчителна дори за мене, така че горко им на нещастниците, които ще са принудени да я слушат.
Тя се усмихна, опря глава на люка и се загледа в пустинята долу — далечната миниатюрна издутина на стъпаловидната пирамида на Джосер приличаше на мръснокафяв айсберг.
— Фадауи е излязъл — подхвърли след малко, без да се обръща.
— И аз го чух.
— Не мислиш ли…
— В никакъв случай — прекъсна я той, защото мисълта й му беше ясна и дори не я изчака да я изкаже. — Пък дори да знаеше нещо, той не би ми казал; по-скоро би си отрязал езика. Обвинява ме за онази работа. И има право, ако трябва да бъдем честни.
— Вината не е твоя, Флин. — Тя го погледна. — Не е имало как да знаеш…
— Както и да е.
Той затвори лаптопа и го пъхна в чантата му. Над тях прозвуча звуковият сигнал, светна и надписът за поставяне на предпазните колани.
— Никога няма да го намерят, знаеш го — замислено каза той. — Двайсет и три години… никога няма да го намерят, Моли.
— Ще отидеш там, Флин. Повярвай ми. Ще отидеш.
По вътрешната уредба прозвуча глас — първо на арабски, после на английски:
— Дами и господа, започваме спускането си към Кайро. Моля, затегнете предпазните колани и проверете дали в контейнерите за багаж над главите нямате зле разположени предмети.
— Ще отидеш там — повтори тя. — С божията помощ ще отидеш там.
„Не мисля, че бог има повече представа къде е това място, отколкото имаме всички ние“, помисли Флин.
Задържа обаче мисълта за себе си, защото знаеше, че Кирнан ще я намери за светотатствена. Отпусна глава, затвори очи и се замисли отново за всичко — Окото на Хепри, Устата на Озирис, Проклятието на Собек и Апеп…
Проклятието на Собек и Апеп…
18.
Дакла
Бедуините излязоха на върха на пясъчното възвишение и забелязаха оазиса Дакла в далечината. Не бяха пили и глътка вода вече два дни. Подредиха камилите една до друга и като един вдигнаха ръце към небето.
— Хамдулиллах — извикаха с прегракнали гласове. — Хвала на бога.
Ако имаха вода, в този миг щяха да слязат от камилите и да си сварят чай, за да отпразнуват края на пътуването, да се порадват на това високо място с пустинята от едната си страна и цивилизацията, показала се от другата. Сега обаче водата отдавна я нямаше, а те бяха прекалено уморени, за да мислят за друго, освен да стигнат целта си възможно най-бързо. Така че сръчкаха камилите и продължиха в мълчание, ако не се брояха подвикванията „хут-хут“ и „яла-яла“.