Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Добре, Мат — каза Ариадна, като се наведе да му подаде ръка. — Но все още сваляш гарда твърде много, когато… — Ариадна млъкна, без да довърши, когато видя, че Хелън я наблюдава.
— Не знаех, че учиш Мат да се бие — каза Хелън смутено, когато осъзна, че двамата се изчервяват. Те се стрелнаха взаимно с нервни погледи, а после погледнаха отново Хелън с притеснени изражения на лицата.
— Хора? Какво става? — попита най-накрая Хелън, когато не можа да проумее защо се държат толкова виновно.
— Баща ми не иска простосмъртни да се намесват в никаква част от борбата — призна Ариадна. — Той един вид ни забрани да учим Мат как да си служи с меч.
— Тогава защо го правиш? — попита Хелън, но никой от тях не й отговори. Хелън се опита да си представи как Мат се бие с някой като Креон, и този образ истински я изплаши. Трябваше да каже нещо. — Мат, знам, че си добър спортист, но дори и с тренировки, ще е истинско самоубийство да нападнеш Потомък.
— Знам това! — изрече той задавено. — Но какво се предполага да направя? Ако попадна насред спречкване или отново ударя някого от вас с колата си? Да стоя бездейно и да чакам някой да дойде да ме спаси? Ще съм мъртъв, ако направя това. Така поне имам някакъв шанс.
— Потомците обикновено не нападат простосмъртни. Не се обиждай, но смятаме, че е недостойно — отвърна Хелън смутено. Не искаше да унижава Мат, но това беше истината.
— Не е нужно Мат да бъде нападнат, за да пострада. Или да загине — каза Ариадна колебливо.
— Знам, че не е нужно, но… — поде внимателно Хелън, а после млъкна, без да довърши. Не можа да избегне мисълта, че след няколко седмици обучение Мат ще започне да вярва, че може да се справи срещу един от Стоте, което беше лудост. — Ей, хора, това наистина е лоша идея.
— Не мога просто да стоя безучастно и да не правя нищо! Не се страхувам! — изкрещя й Мат. Ариадна пристъпи напред и го докосна по ръката, за да го успокои.
— Не помагаш — каза му тя тихо, преди да се обърне към Хелън със сурово изражение в очите. — Не мисля, че е правилно да бъде в близост до Потомци, а дори да не знае как да държи меч. Честно казано, не ми пука дали някой друг в това семейство е съгласен с мен. Ще го науча. Така че сега единственият въпрос е: ще кажеш ли на баща ми или не?
— Разбира се, че няма! — възкликна Хелън раздразнено, преди да се обърне към Мат, за да му заговори умолително. — Мат, моля те, само не се опитвай да се биеш с Потомък, освен ако не е абсолютно наложително да го направиш, за да се защитиш!
— Правилно — каза той, като присви горчиво устни. — Знаеш ли, може и да не мога да вдигна кола над главата си, но това не значи, че съм безполезен.
Хелън не помнеше Мат някога да се е държал толкова язвително, по какъвто и да е повод. Опита се да обясни какво има предвид, но езикът й някак странно се върза. Честно казано, искаше й се Мат да бе малко по-страхлив. Вероятно така щеше да живее по-дълго, но никак не вървеше да му го каже.
Когато Хелън не реагира веднага, Мат напусна арената, следван плътно от Ариадна. Когато излязоха на няколко крачки извън ограденото пространство, Хелън чу как Ариадна каза нещо утешително, а Мат я прекъсна раздразнено. Продължиха да говорят, докато се отдалечаваха, но Хелън дори не се опита да подслушва. Просто беше дяволски уморена.
Хелън седна на пясъка, обхванала главата си с ръце. Нямаше нито един човек, към когото да се обърне, дори само за да побъбри за няколко минути, преди да трябваше да се изправи пред привидно невъзможната си задача в Подземния свят.
Слънцето започна да залязва. Още един ден свършваше и я очакваше още една нощ в Подземния свят. Хелън повдигна глава и се опита да намери нужната енергия, за да полети към къщи, но беше толкова изцедена, че едва фокусираше очите си. Останеше ли там още малко, щеше да заспи, а не искаше да се спуска, докато беше в задния двор на семейство Делос.
С мъка се изправи на крака, и когато го направи, отново почувства онзи странен световъртеж. Сякаш част от света се откъсна и се превърна в картина, докато тялото й се движеше около нея. Хелън падна назад на едно коляно и се опита да удържи позива си за повръщане. Видя как пясъкът плува пред очите й, и за миг й се стори, че наистина го е видяла да се движи. Застана съвсем неподвижна и затвори очи.