По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Докато чакаха на опашката, прошепна на Джена:
— Дръж под око парите. Не искам заради мен отново да хабиш дарбата си за четене на мисли!
Момичето се усмихна. По нейно мнение нямаше дарби, които можеха да бъдат напразно похабени по него.
След като плати за временните татуировки, Стюарт остана без пари и, когато стигнаха пред банковия офис, той спря да изтегли пари от банкомата. Пред тях имаше жена, която ненужно дълго се бавеше. Непрекъснато вадеше и пъхаше картата си. Джена я чу да мърмори и проклина тихичко под носа си.
Непознатата се обърна към тях и обясни:
— Извинете, че се бавя толкова много. Не мога да си спомня ПИН-кода.
Джена я слушаше с интерес. Ето я и нея — възможността да се опита да прочете подсъзнателни мисли, за което я беше молила и госпожа Девън. Също като невидима сонда тя проникна в съзнанието на жената.
— Три-осем-седем-две — рече й.
Непознатата се вторачи в момичето и устата й зяпна. Сетне изражението на лицето й се смени с ужасено. Госпожата напъха картата в портмонето си и забързано се отдалечи.
— Това не беше много мило от нейна страна — рече Стюарт.
Джена се разсмя.
— Сигурно си е помислила, че сме крадци.
Той също се засмя.
— Явно изглеждаме като добър отбор, а?
Сърцето й преливаше и Джена си помисли, че то направо ще изхвърчи.
Време беше вече да се връща в дома на Девън. Стюарт си беше взел под наем симпатична малка жълта кола с пет врати, с която я закара до къщата на приятелката й. Паркира отпред и я изпрати до вратата.
— Няма да влизам — рече й. — Скоро ще стане време за вечеря и ще изглежда, сякаш си прося да ме поканят, за да се наям.
На Джена й се искаше той да остане, но го разбра. И той като нея беше горд.
— Добре, ще се видим — каза тя. — Ще останеш в града за малко, нали?
— Разбира се — увери я той.
После постави ръце на раменете й, наведе се и леко я целуна по бузата. След това се отдръпна и като че се засрами.
— Надявам се, че не съм прекалено нахален.
Джена щастливо поклати глава.
— Не. Няма проблем. Предполагам, че бащите това правят, нали?
Стюарт се усмихна.
— Да.
11
Аманда-Кен лежеше на леглото на Кен, зяпаше тавана и слушаше.
„Прекарвахме много време на плажа. Слънцето в златистата й коса… блестеше като напръскана със злато. Беше като момичето, боядисано в злато. Ти всъщност гледал ли си «Голдфингър»?“
„Не, но съм чувал за него. Това е стар филм за Джеймс Бонд, нали?“
Стори й се, че Рик се смее.
„Все забравям, че живееш в друг век! Бях на четиринайсет, когато гледах «Голдфингър». Ти нали си на толкова сега? Трябва да го гледаш, страхотен е.“
„Ще си го взема под наем.“
„Леле, иска ми се и по мое време да беше имало дивиди. Сигурно е готско да гледаш филми, когато си искаш.“
„Да, наистина е… готско.“
„С Нанси ходехме на кино всяка събота вечер. Тя обичаше романтичните филми, а аз — екшъните. Всяка събота се карахме какво да гледаме. Е, не бяха истински караници, просто спорехме.“
„Кой надделяваше?“
„Редувахме се кой от нас да избира филма. Но можеше да ме убеждава всеки път. Винаги щях да й угодя.“
Сега вече Аманда се беше научила как да запазва някои мисли само за себе си. И ето че се замечта колко хубаво щеше да бъде да има приятел като Рик, който да я цени и да й дава каквото иска. Нямаше нужда да се тревожи, че Рик ще чуе тези й мисли, защото той все още смяташе, че си говори с друго момче.
Момичето зададе следващия си въпрос:
„Какво друго правихте заедно?“
„Нали знаеш парка край кметството?“
„Разбира се.“
„Това беше едно от любимите й места, особено когато цъфтяха розите. Обичаше рози. Когато си продадох мотоциклета, изхарчих всичко, за да й подарявам по една червена роза всеки ден, докато не свършиха парите.“
Червени рози и мотоциклети. Еха! Какво момче.
„Моля?“
Аманда осъзна, че не бе запазила последното хрумване за себе си.
„Ъм, просто се чудех защо си продал мотора си?“
„Брат ми постъпи в армията и ми остави да ползвам неговия.“ — Последва пауза. — „Не искам да говоря за това, става ли?“
Зачуди се дали брат му е бил убит. Война ли беше имало по времето на Рик? Все още не знаеше по кое време бе живял той.