Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Значи накратко, ако пак поемем по досадния път към Калкута, може би ще успеем да се срещнем и с двамата господа? Така ли?
Нанси кимна и рече:
— Оставете на мен. Утре ще се обадя тук-там — и добави: — Чудя се какво ли толкова сериозно мислят, че си говорим? Обзалагам се, че никой не подозира, че сме в пулсиращото сърце на едно полицейско разследване.
— Пулсиращо? — почуди се Джо. — Може би, но не и в сърцето на едно полицейско разследване. Аз би трябвало да кажа: „Знаеш ли какво, скъпа, в тези дрешки си толкова прелестна. И знаеш ли, кога ще се видим? Искам да кажа, както трябва?“ — и гласът му се снижи в изкусително ръмжене: — „Искам да те виждам по-често!“ Добре ли го докарвам?
— Напълно — потвърди Нанси. — На Джейн Фортескю със сигурност й е харесало!
— Джейн Фортескю! Тя пък коя е?
— Беше точно зад нас, когато изрекохте онези думи. И не си мислете, че те няма да плъзнат утре по масите за бридж и маджонг! — и тя подхвана да ги имитира: „Скъпа, кой беше онзи мъж, залепен за Нанси Дръмънд?“
— Не чак толкова залепен — поправи я със съжаление Джо.
След барабанен рефрен оркестърът замлъкна и прозвуча гласът на конферансието.
— Дами и господа, моля, поканете своите партньори на „кавалерско извинение“.
Шропшърската лека пехота мечтателно засвири „Да беше ти единствена в света“.
Джо отведе Нанси настрани от другите танцьори в края на залата и двамата постояха заедно известно време, покровителствената му ръка все още излишно обгръщаше кръста й. Смеещ се набит младеж дърпаше момиче, на което не му се танцуваше, блъсна се гърбом в Джо и се извини.
— Андрю! Много съжалявам, приятелю! О! Боже мой! Извинявайте отново… не е Андрю… ъъ… а, виж ти!
Нанси сложи край на объркването му.
— Хари! Заварваш ме в ръцете на полицията! Това е инспектор Сандиландс, за когото ти говорих. Джо, запознай се с Хари Федърстоун, нашият заместник-управител.
Здрависаха се и продължавайки да мърмори извинения, Хари довлече партньорката си на дансинга.
— Нещо против, ако пропуснем „кавалерското извинение“? — предложи Джо. — Но питие няма да откажа.
— Елате тогава — каза Нанси. — Време е да ви запозная със съпруга ми. Той ще ви почерпи.
И тя го заведе в единия ъгъл на залата, където мъж на средна възраст седеше, килнал неудобно единия си крак върху стол без облегалка, а две красиви момичета споделяха почивката на крака му.
— Това е съпругът ми — каза Нанси. — Може да е куц и дори стар, но не ми убягва фактът, че никога не е сам!
Джо хвърли поглед и му хареса това, което видя. Нанси се наведе и го целуна по главата.
— Андрю — каза тя, — това е инспектор Сандиландс — Сандиландс от столичното, както му казват.
— Надявам се да не ми казват така — рече Джо.
Дръмънд протегна ръка.
— Извинявайте, че не се изправям — каза той. — Нямаше ли книга от Едгар Уолъс на име „Сандиландс от реките“?
— „Сандърс от реките“, мисля — поправи го Джо. — Но със сигурност книга със заглавие „Булдогът Дръмънд“ излезе по Коледа.
— А това — продължи Нанси — е моят съпруг, известният управител на Паникхат.
Те се ръкуваха и докато двете момичета бяха отведени от партньорите си, Джо седна до управителя, който щракна с пръсти на един минаващ келнер, поръчвайки питие.
— Джин с ангостура? Аз това пия. Толкова се радвам, че сте тук. Слуховете изобилстват, запознат съм. На Нанси, дявол да я вземе, абсолютно нищо не й се изплъзва от езика — изглежда я подкрепя чичо й, в чието присъствие, разбира се, един скромен чиновник остава на заден план! Вижте, аз наистина я обожавам. Тя не позволява нещата да й убегнат, но… — направи дълга пауза и погледна Джо спокойно. — Кажете ми, Сандиландс — продължи той, — говорим поверително — тя не е ли на път да изпадне в смешно положение? Изравяйки всичко това след всичките тези години? Би могла, нали разбирате. Не се опитвам насила да спечеля доверието ви, естествено, но подскажете ми нещо, ако можете. Глупости ли са това?
Джо реши да повярва на инстинкта си. Прецени, че Андрю Дръмънд е човек, на когото може — и трябва — да се довери и предпазливо рече:
— Още ми е рано, разбирате ме, сигурен съм. Тук съм едва от два дни. Но трябва да заявя, че според първите ми впечатления… смятам, че цялата тази история е противна! Колко лесно е да критикуваш, а аз нямам представа какви уреди са били на разположение на следователя по онова време, но погледнато от перспективата на 1922 г., свършена е доста немарлива полицейска работа. Свидетелите не са разпитани, показанията са приети на доверие, не са взимани никакви отпечатъци от пръсти, не са определяни кръвни групи и така нататък. Говоря безпристрастно, но вие ме попитахте и това са моите впечатления.