Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Друг инструмент на Съдбата? — промърмори Джо.
— Напълно вероятно. Някой път трябва да продължим този разговор. Допускам, че ви интересуват много повече неща. А сега ще танцувате ли, Сандиландс? Сигурен съм, че Нанси би ви позволила да я преведете през дансинга — и след поклон към идващата Нанси той се обърна и се отдалечи.
— Е — попита Нанси, — как ви се струва?
— Невероятен човек — отвърна замислено Джо. — Срещал съм един-двама като него, но мисля, че той е начело в класацията ми. Да позная ли? Верен приятел, неумолим враг, изкусен интригант — прав ли съм? Обикновено като такъв се проявява.
— Не е зле — похвали го Нанси. — Изобщо не е зле. Точно такъв е Гайлс, доколкото го познавам. Изпускате единствено това, че неговите хора са му предани. От Франция се появиха няколко вълнуващи и забележителни истории. Слугите му също. Много са му верни и никога няма да чуеш клюка, излязла от къщата на Прентис. Адютантът му, загинал в пожара, разправят, никога не се отделял от Гайлс, така че за него трагедията била двойна, горкият.
— За щастие, не е загубил дъщеря си. Разбрах, че била изнесена тайно от нейната айя.
— Да. И говорят, че се върнала в Индия. Сега трябва да е на осемнайсет. Била е на училище в Швейцария и миналата седмица тържествено е влязла в Бомбай в ненатрапчивата компания на Мили Брейсгърдъл! Ще прекара няколко дни за възстановяване след пътуването при една нейна леля и ще се върне при баща си в гарнизона. Гайлс не показва да го изживява особено силно, но той обича дъщеря си и доколкото е в състояние да показва вълнение, бих казала, че се вълнува при мисълта, че дъщеря му се връща отново в живота му. Замислил е празненство, с което да я посрещне с добре дошла в полка, така че все пак не е чак толкова леден. А сега елате да танцуваме! Нека да дадем храна на клюкарите!
Оркестърът премина в бавен валс и Джо я притегли към себе си. „Валсът на Съдбата“. В миг мисълта му се пренесе назад във Франция. Това бе една от малкото грамофонни плочи, които притежаваха, и за последен път чу мелодията в изпълнение на хъхрещ акордеон в малък кафе-аперитив на няколко мили зад фронтовата линия. „Полицейски ботуши!“, помисли си Джо и след бегъл поглед към копринените чорапи на Нанси и нежните обувки от шевро с висок ток той предложи:
— Можете ли да правите обратно завъртане?
— Не знам — рече Нанси. — Май не съм го пробвала.
— Хайде тогава — подкани я Джо с бегло озъртане, което показа, че за тяхно задоволство всички в залата ги следваха с поглед. — Дръжте се здраво! Сега!
— Добре беше! — възкликна Нанси. — Да го направим пак!
При близостта, породена от тази сложна маневра, Джо си позволи да докосне леко бузата си до нейната.
— Сега какво следва? — запита Нанси.
Джо повдигна вежда.
— Не! Нямах предвид разгорещено натискане зад саксиите с палми в кала джуга17! Какви ли преувеличени истории сте слушал за мемсахибите? Говорех за разследването, за бога! Просто не забравяйте, че съм съпруга на управителя! Племенница на губернатора! Жена, върху която не бива да пада никакво съмнение!
— Сериозно — каза Джо, — може и да не вярвате, но аз вървя по списъка и искам да се срещна с Форбс, съпруга на жената, паднала в пропастта, за да разбера дали има да добави нещо. Но по-важното — Кармайкъл, съпругът на ухапаната от змия. И двамата вече не са в гарнизона. Знае ли се къде са?
— Горе-долу, но не точно. Кармайкъл подал оставка малко преди войната. Не са били особено щастливи с Джоун, май ви го казах, но все пак доста се разстроил от смъртта й. Кой не би се разстроил? Но тя му оставила немалко пари и както споменах, той напуснал армията и се захванал с бизнес в Калкута. Внос на вино или нещо такова. Влязъл в съдружие с някакви важни клечки, гуджаратци от Бомбай, мисля. Не се спогодили. Това не ме учудва — повечето хора откриват, че не могат да мелят с Харолд Кармайкъл. Има тежък характер. Веднъж или два пъти бил пренебрегнат и когато започнала войната, не се върнал пак в полка и не отишъл с бойците във Франция. Бил критикуван, че си стоял в безопасност. Може би не съм справедлива. Не бил съвсем силен и както казах, преживял смъртта на Джоун като удар. Разправят, че някаква дяволска напитка също взела своята дан. Предполагам, че още живее в Калкута.
— А съпругът на Шийла Форбс?
— Полковият доктор. По думите на всички — добър доктор. Отишъл с полка във Франция, но след войната си намерил работа в Болничния инспекторат и също се установил в Калкута, макар че повечето време от годината прекарва в движение, струва ми се.
17
Уютни кътчета (хин.). — Бел.прев.