Знаете, че ме обичате

Джени се изхихика, той определено щеше да я целуне.

— Йо, Арчибалд! Запази малко и за нас — извика някой.

Ау. Лошо подбран момент.

Нейт и Джени се обърнаха, за да видят как Антъни, Джереми и Чарли идваха към тях по тревата. Джереми носеше футболна топка, Нейт се изправи и се отдалечи от нея.

— Хей, успяхте значи — поздрави той приятелите си.

— Здравейте, момчета — каза Джени и се изправи бавно, отърсвайки остатъците от трева по училищната си униформа. Щеше й се да не бяха идвали.

— И к’во, ще ни навиеш ли една дебела трева, а? — попита Антъни и посочи към пликчето, което стърчеше от джоба на Нейт. Той от своя страна поклати глава и излъга:

— Не човече, не съм на себе си, но има една готова.

Извади пакетчето от джоба си и го хвърли към Антъни.

— Мерси, леле, как имах нужда от това. През последния час скапаният колежански съветник ме побърка — каза Антъни и се пльосна на тревата.

— Не ми говори — съгласи се Джереми.

Джени се почувства изоставена и започна да си гризе ноктите. Тя погледна към Нейт, но той беше взел топката от Джереми и беше твърде зает с дриблиране.

— Ааа, това е нищо, баща ми ме тормози за колежа от осми клас — каза Чарли. — Вече е говорил с ня’къв декан от правния факултет на Йеил, за да ги подготви за моето появяване. Хей, баща ми, по-полека!

— Хей, уговорката за „Браун“ за този уикенд остава, нали? — попита Джереми.

„Браун“ привлече вниманието на Джени. Брат й и Серена също отиваха там този уикенд.

— Определено да — отговори Нейт.

Той подаде топката на Джени и тя леко я ритна обратно, като му се усмихна, за да го уверени, че няма нищо против, че приятелите му се бяха появили, или че говореха само за колежа, докато тя беше едва в девети клас. Беше й приятно да знае, че Нейт не беше надрусан, когато сподели с нея, че смята да си вземе една година почивка преди колежа. Така тя знаеше нещо за него, което приятелите му не знаеха.

— Хайде да играем — викна Нейт.

На Джени й се прииска все пак да я беше целунал, въпреки появата на приятелите му.