Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Торсън я потупа бащински по ръката и този жест по-скоро подразни Боби, отколкото да я успокои.
— Данните не лъжат, сержант. Зоната на радиозаглушаване се е движела. И винаги в центъра ѝ е било… съществото. Аномалията — каза Торсън, а после се обърна да заговори с пухкавия мъж и червенокосата.
Боби се облегна, усещаше как енергията в стаята се отдръпва от нея, сякаш бе единственият човек без партньор на танцова забава. Но тъй като Торсън не я беше освободил, не можеше просто да си тръгне.
— Според данните ни за радиозаглушаването, точката на пускане е била тук — каза червенокосата и посочи нещо на картата, — а пътят към аванпоста на ООН е минавал по този хребет.
— Какво е това място? — намръщи се Торсън.
Пухкавият извади друга карта и се взира в нея в продължение на няколко секунди.
— Прилича ми на стари сервизни тунели за хидростанцията на купола. Ако се вярва на това тук, не са били използвани от десетилетия.
— Ясно — каза Торсън. — Тунели, които човек може да използва за транспортирането на нещо опасно, което трябва да остане в тайна.
— Да — съгласи се червенокосата, — може би са го карали към онзи пехотински аванпост и то се е освободило. Пехотинците са хукнали да бягат, щом са видели, че е извън контрол.
Боби се изсмя презрително, преди да успее да се спре.
— Искате да добавите нещо ли, сержант Дрейпър? — попита Торсън.
Гледаше я със своята загадъчна усмивка, но Боби вече бе работила с него достатъчно дълго, за да знае, че той най-много мрази глупостите. Искаше да е сигурен, че ако си отвориш устата, наистина имаш да кажеш нещо полезно. Двамата цивилни я гледаха изненадано, сякаш беше хлебарка, която изведнъж се е изправила на два крака и е заговорила.
Тя поклати глава.
— Когато бях новобранка, знаете ли за кое моят сержант казваше, че е второто най-опасно нещо в Слънчевата система след марсиански пехотинец?
Цивилните продължаваха да я зяпат, но Торсън кимна и размърда устни, изричайки думите заедно с нея:
— Пехотинец на ООН.
Пухкавият и червенокосата се спогледаха и жената извъртя очи. Торсън обаче каза:
— Значи не мислите, че войниците на ООН са бягали от нещо, което се е изплъзнало от контрола им?
— Никакъв шибан шанс, сър.
— Тогава изложете ни вашата версия.
— В онзи аванпост на ООН имаше цял взвод пехотинци. Колкото и в нашия. Когато най-сетне хукнаха да бягат, бяха останали шестима. Шестима. Сражавали са се почти до последния човек. А и когато тичаха към нас, те не се опитваха да избягат от битката. Идваха, за да им помогнем да продължат да се бият.
Пухкавият вдигна от пода една кожена чанта и почна да рови из нея. Червенокосата го гледаше така, сякаш неговите действия бяха къде-къде по-интересни от всичко, което би могла да каже Боби.
— Ако ставаше дума за някаква тайна разработка на ООН, която онези пехотинци е трябвало да доставят или охраняват, те нямаше да дойдат при нас. По-скоро биха загинали, изпълнявайки дълга си, отколкото да зарежат мисията. Така бихме направили ние.
— Благодаря — каза Торсън.
— Искам да кажа, че това дори не беше наша битка, а ние се бихме до последния човек, за да спрем онова нещо. Мислите ли, че пехотинците на ООН биха направили по-малко.
— Благодаря ви, сержант — повтори Торсън по-силно. — Склонен съм да се съглася с вас, но трябва да разгледаме всички възможности. Мнението ви е взето предвид.
Пухкавият най-после намери каквото търсеше. Малка пластмасова кутийка с ментови бонбони. Взе си един и протегна кутийката към червенокосата, която направи същото. Гадно сладникав мирис на мента изпълни въздуха. Пухкавият изрече с пълна уста:
— Да, благодаря ви, сержант. Мисля, че можем да продължим нататък, без да отнемаме повече от времето ви.
Боби стана, козирува пак на Торсън и излезе от стаята. Сърцето ѝ биеше учестено. Зъбите ѝ бяха стиснати толкова силно, че челюстта я болеше.
Цивилните не разбираха. Никой не разбираше.
Когато капитан Мартенс влезе в товарния отсек, Боби тъкмо бе свършила с разглобяването на оръжейното гнездо в дясната ръка на бойния си скафандър. Тя извади трицевната гатлингова картечница и я остави на пода до двете дузини други части, които вече бе свалила. До тях имаше кутия с препарат за чистене на оръжия и бутилка смазка, заедно с различни шомполи и четчици.
Мартенс я изчака, докато остави оръжието на подложката за чистене, а после седна на пода до нея. Боби прикрепи към края на един от шомполите телена четчица, топна я в препарата и се зае да търка цевите една по една. Мартенс гледаше.