Обещанието на краля вещер

Гоблинът изскимтя и залитна, наклони се и се препъна и Ентрери го пусна, без да му обръща повече внимание. Изскочи бързо иззад скалата и се хвърли на колене точно през завихрената пепел.

Пищялът на гоблин се удари в тялото му и чудовището залитна. Зад него се появи още едно, двете се оплетоха и се строполиха тежко на земята.

Ентрери пропълзя напред, претърколи се и се изправи на крака с гръб към пепелта. Без дори да поглежда, завъртя могъщия си меч с една ръка и прониза заднишком четвъртия гоблин в редичката право в гърдите.

Убиецът се обърна и прибра обратно дългото острие, замахвайки, за да отклони насочено към него копие, докато последната двойка живи гоблини се подготвяше за координирана атака.

— Гетсун иннк’с арр! — нареди единият гоблин на другия, което Ентрери си преведе като: „Заобиколи го отляво!“.

Ентрери с кама в дясната ръка и меч в лявата приклекна, насочвайки оръжията настрани, така че да може да се защитава срещу двамата.

— Беенурк! — извика гоблина. — Давай!

Другият гоблин направи, както му беше наредено, а Ентрери се опита да изглежда уплашен, когато се обърна. Искаше по-едрият гоблин да се съсредоточи върху изражението му и той явно го направи, защото. Ентрери ловко завъртя камата в ръката си и после я вдигна нагоре и назад. Все още наблюдаваше заобикалящия го гоблин когато метна оръжието, но разбра, че е улучил целта, когато следващата команда на едрия гоблин не бе нищо повече от задавено в кръв гъргорене.

Убиецът замахна с меча си, създавайки още едно поле от пепел, после отскочи назад, сякаш искаше да прибере камата си. Спря насред движението и обърна посоката на инерцията си, за да се хвърли върху нападащия гоблин. Прелетя точно над острието на гоблинския меч и се озова от дясната страна на хуманоида, правейки пълно салто, след което се оказа стабилно на краката си, ниско приклекнал. Насред движение прехвърли Нокътя на Шарон от лявата си ръка в дясната. Насочи го толкова прецизно, че когато се изправи, острието се плъзна под ребрата на създанието.

Инерцията му го движеше напред и Ентрери направо повдигна гоблина от земята с върха на меча си, а създанието размахваше ръце, докато се плъзгаше надолу по острието.

Ентрери измъкна рязко оръжието, после се завъртя бързо, вдигайки го на нивото на раменете. Добре наточеното острие премина през врата на извиващия се гоблин толкова чисто, че главата му не се откъсна от тялото, докато създанието не се строполи странично на земята.

Убиецът отскочи настрани и сграбчи дръжката на камата, подаваща се от гърлото на коленичилия треперещ гоблин. Завъртя я внезапно, докато я измъкваше, подсигурявайки се, че е прерязал гърлото на създанието изцяло. Докато го направи двамата, които бе препънал, се бяха изправили и настъпваха насреща му, макар и колебливо.