Средиземноморският храст

— Това е най-доброто, което можах да направя, майоре, след като за миг не се спряхте и не престанахте да давате команди като капитан Блай.

— Извинете, докторе — отвърна Пит, без да откъсва поглед от небето, — но нямаме време за спазване на обичайните процедури. А сега бързо слизайте долу. Ако малката ми бойна тактика не мине, след десетина минути ще трябва да вършите работата си в кабинет на сушата.

Без да каже дума повече, жилавият, силно почернял от слънцето лекар затвори овехтялата си кожена чанта, обърна се и заслиза по стълбата.

Пит се отдръпна от перилото и погледна към Гън.

— Готов ли си?

— Само кажи кога. — Гън изглеждаше напрегнат, но личеше, че е в пълна готовност и в очакване. В ръката му имаше малка черна кутия, от която излизаше жица, минаваше по антенната мачта и оттам към ясното сутрешно небе. — Мислиш ли, че пилотът ще се хване на въдицата?

— Историята винаги се повтаря — отвърна уверено Пит, гледайки приближаващия се аероплан.

Дори в напрегнат момент като този изпълненият с тревога Гън намери време да се удиви на пълното преобразяване на Пит, откакто се бе съмнало. Мъжът, който се бе изкачил мъчително на борда на „Първи опит“ в ужасно физическо състояние, нямаше нищо общо с мъжа, който сега стоеше на мостика със светещи очи и с очаквателната поза на боен кон, надушващ предстоящата битка през разширените си ноздри. Беше странно, но Гън не можеше да попречи на съзнанието си да се пренесе с месеци назад, когато на мостика на друг кораб — трампов, наречен „Дейна Гейл“, беше видял същото изражение на лицето на Пит точно преди старият ръждясал плавателен съд да вдигне котва, за да открие и взриви една загадъчна подводна планина в Тихия океан на север от Хаваите. Изведнъж силно стискане на лакътя му го върна в настоящия момент.

— Залегни — рече бързо Пит, — иначе ударната вълна ще те изхвърли зад борда. Бъди готов да дадеш контакт в мига, в който ти кажа.

Яркожълтият самолет направи завой и закръжи над кораба, за да огледа за отбранителни средства. Шумът от мотора му проряза въздуха и проглуши тъпанчетата на Пит. Той наблюдаваше самолета през бинокъл и се усмихна със задоволство, когато забеляза малките кръгли кръпки върху платнищата на крилете и фюзелажа — спомен от точните прицели на карабината на Джордино. После вдигна бинокъла почти вертикално, за да фокусира погледа си върху черната жица, която се изкачваше високо нагоре, и изведнъж почувства как започва да го изпълва надежда.

— Спокойно… Спокойно… — изрече той тихо. — Май нашият човек ще си гризне от сиренцето.

„Сиренцето“, почуди се в себе си Гън. Той нарича този проклет балон „сиренце“? На кого би му дошло наум, че Пит ще поиска проклет метеорологичен балон, когато беше попитал дали на борда на „Първи опит“ има метеорологична апаратура! Сега балонът се полюшваше в проклетото небе заедно с четирийсет и пет килограма взривно вещество от сеизмичната лаборатория, вързано за него. Гън се вгледа в огромното сребристо кълбо във въздуха и смъртоносното пакетче, което се люлееше под него. Въжето на балона и електрическата жица, свързана с експлозивите, се опъваха на двеста и четирийсет метра височина и на сто и двайсет метра назад от кърмата. Той поклати глава. Каква ирония — взривният заряд, обикновено използван за възпроизвеждане на подводни ударни вълни, за да се анализира морското дъно, сега щеше да бъде употребен за взривяване на аероплан във въздуха.