Средиземноморският храст

— Ей, тъпанар! — разнесе се гневен глас. — Не виждаш ли къде караш? — Лице в сянка се надвеси над перилото и се взря в лодката, която с тъп удар се блъсна в корпуса на кораба. — Следващия път ни уведоми, че идваш, та да ти изрисуваме мишена върху борда.

Въпреки напрежението и силните болки от раните си, Пит не можа да не се разсмее.

— Не ми е до шеги в този ранен час. Престани да остроумничиш и слез да ми подадеш ръка.

— От къде на къде? — Наблюдателят напрегна очи в сумрака. — Кой, по дяволите, си ти?

— Пит съм и съм ранен. Хайде, побързай, човече.

— Наистина ли сте вие, майоре? — изуми се наблюдателят.

— Какво, по дяволите, искаш, акт за раждане ли да ти покажа?

— Не, не, сър. — Мъжът изчезна зад леерното ограждане и след малко се появи на стълбата, държейки в ръка дълъг прът с кука. Той я закачи за левия планшир и притегли малката лодка към стълбата. Върза въже за кърмата й и се приготви да скочи на борда, но се спъна и се просна върху Пит.

Пит затвори очи и изохка от тежестта на мъжа. Когато ги отвори, се озова лице в лице с брадатия Кен Найт.

Найт понечи да каже нещо, но като видя окървавеното и окаляно тяло под себе си, само премигна и лицето му пребледня. Отдръпна се и замръзна втрещен на мястото си.

Пит се развесели и разтегна устни в усмивка.

— Не стой като счупена патерица, момче, нямаме никакво време за губене. Помогни ми да отида до каютата на командир Гън.

— Боже мой! Боже мой! — промълви Найт, клатейки глава. — Как сте пострадали така?

— По-късно ще научиш… когато има време за това. — След което се подпря на ръцете си и се надигна. — Помогни ми, да те вземат дяволите, преди да е станало много късно. — Отчаянието в гласа на Пит стресна Найт и го подтикна към действие.

Той с мъка успя да изтегли Пит по стълбата до палубата. Спря пред кабината на командир Гън и почука на вратата.

— Отворете, командир Гън. Спешно е.

Гън се появи на прага по къси панталони и очила. Приличаше на смутен професор, хванат в хотелска стая със съпругата на декана.

— Какво значи… — Той млъкна и се вгледа в оплесканото с кръв видение, подкрепяно от Найт. Очите му зад дебелите стъкла за малко да изскочат от орбитите си. — Боже мой, Дърк, това ти ли си? Какво се е случило?

Пит направи опит да се усмихне отново, но устните му едва-едва помръднаха.

— Идвам от ада — рече той с нисък глас, после попита по-силно: — На борда имате ли метеорологична апаратура?

Гън не отговори. Вместо това нареди на Найт да повика корабния лекар. После въведе Пит в кабината си и внимателно го настани на леглото.